Недостатъци на “оптималното Ф” при управлението на капитала

Това е форма на фиксирано-фракционния метод за управление на капитала, която е популяризирана от Ралф Винс. “Оптималното Ф“ се определя като даден дял, който ще донесе по-голяма печалба в играта, отколкото който и да е друг дял, приложен към същия сценарий.

В пример с хвърляне на монета печалбата е най-голяма при стратегия със залагане на 25% спрямо вариантите с определяне на съотношение от 15%, 40% и 51% на отделното хвърляне. Наистина използването на 24% или 26% ще донесе по-малка печалба. На пръв поглед изглежда, че това е начинът да играем оптимално и би имало феноменален ефект върху растежа на сметката ни. Истината за този подход обаче е, че би имал унищожителен ефект върху капитала ни.

Първо, няма как да не отбележим, че всяка възможна ситуация ще има своето оптимално Ф. Примерът с хвърлянето на монетата е базиран на зададени параметри и вероятности. Процесът на борсовата игра може да има определени параметри, но резултатите не е задължително да се вместят в ограниченията на тези допускания.

Например, ако имаме стратегия за игра на фючърсните пазари със зададен риск от 500 долара и зададена цел за печалбата от 1 000 долара без други налични правила за излизане от позиция, то слипиджът (slippage-отклонение между зададената цена на изпълнение и реалното изпълнение от посредника ни) може да доведе при отделни сделки до загуба, по-голяма от 500 долара. По-голяма от планираната би била загубата и в случай, че държим позиция през нощта и пазарът направи гап (gap-пазарът в началото на сесията за съответния ден отваря на ниво, различно от нивото, на което е затворил предишния ден) срещу посоката на сделката, то потенциалната загуба би била доста по-голяма, отколкото е заложеният защитен стоп. Освен това вероятността за печеливша сделка спрямо губеща може да е 50% за последните 100 сделки, но това е вероятност, базирана на минали данни, не на бъдещи. На вероятностите в борсовата търговия не може да се разчита по същия начин, както при хвърлянето на монетата.

Понеже боравим с непредсказуеми вероятности, всеки резултат от играта трябва да има математическа формула, гравитираща около всяка от сделките, за да определим оптималната фиксирана част за тези предишни сделки. Това е най-големият проблем на метода с оптимално Ф, освен рисковия фактор. Той не може да се използва за предсказване в процеса на игра, понеже е приспособен към минала съвкупност от данни. Резултатът е, че оптималното Ф за предишните 100 сделки може да е 15%, но за следващите 100 сделки да е само 9%. Ако предишните 100 сделки са постигнали 15% оптимално Ф и решим да играем с този процент за следващите 100 сделки, то ние няма да търгуване с оптималното F. В случая ще се стигне до преиграване (overtrading - надминаване на реалните ни възможности в борсовата игра, предимно финансови; в случая означава да използваме прекалено голяма част от капитала си за игра по отделна сделка) на оптималното Ф и следователно - и на сметката.

Същността на метода на оптималното Ф може да бъде илюстрирана най-добре с кривата на камбанообразното разпределение. Оптималното Ф би представлявало самият връх на кривата и всичко отляво или отдясно би имало наклон надолу. В сценариите с хвърлянето на монетата 10 % носят по-малка печалба от 25% и 25% носят повече печалба от 40%. При увеличаване на процента, който рискуваме, до 51%, ситуацията става губеща. Следователно рискуването на процент, който е твърде вдясно на камбанната крива, може да доведе до унищожение на капитала ни.

Тези проблеми с приложението на оптималното Ф дори не засягат рискa, свързан с метода, дори ако сме способни да предскажем по някакъв начин какво би било оптималното Ф за следващата поредица от сделки (което впрочем е невъзможно).

При сценарий с хвърлянето на монетата и залог от 100 долара стратегията работи доста добре - там знаем вероятността както и това, че в крайна сметка ще излезем на печалба, дори да претърпим ужасна поредица от последователно губещи сделки. В действителност ще понесем 16 последователни загуби, преди да паднем до минималния залог от 1 долар. Колкото по-високо е нарастването на 100-те долара, толкова по-голяма поредица от губещи сделки е необходима, за да ни изхвърли от играта. След около 30 сделки с равен брой печеливши и губещи, капиталът ни ще е приблизително 780 долара и ще е необходима поредица от 23 загуби, за да ни изкара от играта. При това състояние на вероятностите няма причина да се тревожим за потенциалния спад, понеже 16 поредни губещи сделки са малко вероятни.

Обаче сравняването на хвърлянето на монета с борсовата търговия е невъзможно. Процесът на борсова игра е напълно непредсказуем, независимо от това какво са показали коефициентите при историческите тестове. Все пак някаква логика може да бъде приложена за извличането на заключения за обосновани очаквания и разумни вероятности, но никакво математическо уравнение не може да гарантира, че след определен брой сделки 50% ще са печеливши и 50% губещи или ако не 50/50, то поне ще е някакво близко съотношение.

Следователно стратегиите за търговия се базират на логиката и в по-голямата си част на предишното поведение на пазара. Обаче пазарното поведение се променя. Това, което е било логично като стратегия за игра вчера, може да не е логично днес. Следователно е смешно да се мисли, че същият риск, като при хвърлянето на монетата, може да бъде приложен и към борсовата игра, независимо дали става въпрос за акции, фючърси, валути или нещо друго.

Нека приемем, че оптималното Ф за миналите сделки на системата, която ще търгуваме, е 25%. Ако играем с един контракт за всеки 10 000 долара и първата сделка е губеща, капиталът ни ще падне с 25% от тази единична сделка. Ако и втората сделка е губеща, парите ни ще намалеят с 44% само от две сделки. По-нататъшните губещи сделки ще доведат загубата до 58% и 69%, а след 5 поредни губещи сделки, близо 77% от началното ни салдо ще са загубени. При преобразуването на същите числа в търговията с фючърси, всяка печалба ни носи 2 000 долара, а за всяка загуба даваме 1 000 долара. Това означава, че ще играем с един контракт за всеки 4 000 долара:

$1 000 най-голяма загуба/0.25 риск=$ 4 000

Резултатът е, че за сметка от 100 000 долара ще играем с 25 контракта. Нека предположим, че пазарът направи гап срещу посоката на дадена позиция и вместо загуба от 1 000 долара, реализираме 2 000 долара на контракт. Половината капитал ще бъде загубен при този “инцидент”. Така че оптималното Ф е много добър математически показател, но не и когато става въпрос за практическото му приложение в търговията.

Вижте всички статии от категория Обучение