Примерна стратегия по вълновия принцип на Елиът

Един пример как да приложим базовите концепции на вълновия принцип, така че да изградим ясна и печеливша стратегия за игра

12:29 | 09.06.06 г.

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Примерна стратегия по вълновия принцип на Елиът

Всички сме чували за тази популярна теория и знаем с какъв ентусиазъм анализаторите обичат да обясняват поведението на пазара чрез нея, опитвайки се да класифицират отминалите пазарни цикли под формата на вълни. Когато обаче стане въпрос за настоящето състояние на пазара и перспективите пред бъдещите му движения, обикновено освен смътни предположения и необосновани догадки, друго не би могло да бъде предложено от последователите на вълновата теория.

С настоящата статия ще се опитаме да дадем логичен и напълно достъпен пример как бихме могли да приложим базовите концепции на вълновия принцип, така че да изградим ясна и печеливша стратегия за игра.

Нека разгледаме две от най-често използваните и срещани вълнови шаблони в разглежданата теория.

1. Импулс 2. Зигзаг

Първата фигура е от семейството на трендовите шаблони, състои се от пет вълни и е с ясно изразено направление (в случая нагоре), номерира се е числа.

Втората е с корективен характер, има три подвълни, обозначавани с букви.

Общото между двете е, че текущата посока е очевидна - в първия случай нагоре, във втория - надолу, понеже можем да свържем с възходяща тренд линия поне две дъна, между които има обособен връх и поне два върха, между които има връх.

Без да се задълбочаваме в излишни подробности, лесно можем да кажем какво е общото между тях - и при двата модела има трета вълна, независимо дали текущата вълнова формация ще има импулсна, или корективна структура. Ако е импулсна, третата вълна ще бъде означена с число, ако е корективна – с “C“. След като това е така, то винаги можем да играем в посоката на тази трета вълна. За целта, когато имаме формирана първа и втора вълна, слагаме чакаща поръчка за покупка малко над върха на първата вълна. Поръчката за ограничаване на загубата би трябвало да е под дъното, формирано от втората (корективна) вълна, а целта на позицията нека определим като нанесем дължината на първата вълна към началото на втората и там, където идва краят и е моментът за закриване на позицията.

С оглед намаляване на риска, стопът може да се сложи под минимума на бара, който предшества бара, с който се извършва пробива, тъй като текущият бар още няма да е станал исторически (образно казано все още е жив) и е неуместно минимумът му да бъде използван като ориентир за стоп.

По този начин без да се интересуваме от това в коя вълна сме в момента, ще имаме обективен подход, с помощта на който ще можем да вземем методологически обосновано инвестиционно решение.

Нека видим как се представя метода на практика. За целта можем да използваме която и да е графика, но в случая ще разгледаме поведението на пазарния индекс BG40.

Виждаме как при пробива на всеки връх, след който има корективно движение спрямо предишното трендово (импулсно), следва продължение на посоката на основната трендова вълна.

Разбира се, логично е да очакваме, че подобен метод ще работи единствено, когато пазарът има ясно изразено направление в посоката. При положение, че е налице странично движение, по-разумно е да играем обратно на този метод.
А как да правим разлика в двете възможни състояния на пазара е отделен въпрос.

Вижте всички статии от категория Обучение

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

15:05 | 01.09.22 г.