Повечето борсови играчи отделят прекалено много време в размишления къде да открият и къде да закрият своите позиции и дори не се замислят, че за успеха им на финансовите пазари има огромно значение и размерът на позицията, с която играят спрямо стойността на капитала им, както и динамиката на този размер. В практиката на борсовата търговия са се утвърдили специални методи за управление на капитала, с помощта на които може да се определи оптималното съотношение на размера на риска за отделната сделка съобразно състоянието на сметката на играча като цяло.
Целта на настоящата статия не е да разделя тези методи на добри и лоши, а да направи преглед на основните техники, приложими в борсовата игра. Повечето методи за управление на капитала се вместват в двете основни категории: по Мартингейл и анти Мартингейл.
Управление на капитала по Мартингейл
Тази разновидност се гради на допускането, че когато размерът на капитала намалява, то размерът на следващата сделка следва да се увеличи. Това се прилага при хазартните игри, но трябва да си даваме ясна сметка, че никакво управление на капитала не може да докара положителен резултат от негативно математическо очакване. Комарджиите се опитват просто да спечелят от последователността на изходите в отделните случаи, а не от придобиването на преимущество в играта.
Например, ако след три последователни хвърляния на монета, тя пада по гръб, те ще заложат, че за следващото хвърляне ще се падне противоположното. Ако загубят, ще удвоят залога за по-следващото хвърляне и така, докато се падне исканата от тях страна на монетата, когато ще излязат на печалба, която ще е равна на първоначалния залог. Обаче, както можем да предположим, всяко хвърляне на монетата е статистически независимо от предходните и следващите. Може да се получи серия от над 6 последователни хвърляния с един и същи резултат. Смисълът на удвояването е очакването, че еднотипната серия все някога ще свърши.
Например, ако след три последователни хвърляния на монета, тя пада по гръб, те ще заложат, че за следващото хвърляне ще се падне противоположното. Ако загубят, ще удвоят залога за по-следващото хвърляне и така, докато се падне исканата от тях страна на монетата, когато ще излязат на печалба, която ще е равна на първоначалния залог. Обаче, както можем да предположим, всяко хвърляне на монетата е статистически независимо от предходните и следващите. Може да се получи серия от над 6 последователни хвърляния с един и същи резултат. Смисълът на удвояването е очакването, че еднотипната серия все някога ще свърши.
Въпреки че е често срещана практика да се увеличава размерът на позицията спрямо целия капитал след определен брой поредни губещи сделки, като логиката е, че вероятността за печеливша сделка е по-голяма, все пак ефективността на подобен подход няма как да бъде доказана математически.
Този метод не се препоръчва за използване при борсовата търговия заради големите рискове, които крие.
Управление на капитала анти Мартинейл
Този метод е диаметрално противоположен на предходния - при него с намаляване стойността на капитала, се намалява размерът на риска при следващата сделка. Характерно в този случай е, че се осигурява геометрично нарастване на капитала при поредица от позитивни изходи по отделните сделки. Слабите страни на метода са, че страда от асиметричния лостов ефект при спадовете (натрупването на поредица от губещи сделки).
Асиметричният лостов ефект означава, че ако по сметката ни има загуби, то способността те да бъдат възстановени намалява в определена пропорция. Например, ако сме загубили 10% от началното ни салдо, ще са ни необходими 11,11%, за да възстановим капитала в изходното му състояние. Ако сме загубили 20% от началния капитал, ще са ни необходими 25% печалба, за да наваксаме. При загуба от 50% ни трябва последваща печалба от 100%.
Формулата за изчисление е следната:
Необходима печалба= (1/(1-% загуба)-1
Значението на асиметричния лостов ефект е огромно. В това ще се убедим, като разгледаме следния случай: ако даден борсов играч реши да удвои количеството на контрактите, с които играе за всеки 10 000 долара, то от 10 000 до 19 999 долара той ще играе с един контракт. Когато сметката му мине 20 000 долара, той ще удвои количеството на 2 контракта.
Да допуснем, че първата сделка след удвояването му е губеща и той се връща 2 000 долара назад, следователно вече е в зоната, в която играе с един контракт. За да навакса загубата от 2 000 долара, той трябва да направи 2 печеливши сделки с по 1 контракт.
Да допуснем, че първата сделка след удвояването му е губеща и той се връща 2 000 долара назад, следователно вече е в зоната, в която играе с един контракт. За да навакса загубата от 2 000 долара, той трябва да направи 2 печеливши сделки с по 1 контракт.
Тези два основни метода за управление на капитала често се бъркат с популярните техники за управление на позициите - усредняване и пирамидинг. Разликата е, че последните се отнасят за отделната сделка, докато правилното управление на капитала се концентрира върху сметката като цяло.
Усредняване (averaging)
Най-простото определение на усредняването е добавянето към губеща позиция. Нека вземем акция, която в момента струва 10 долара. Купуваме 100 броя, когато стане 9.50 долара купуваме още 100 броя и така докато стане, например, 8 долара :
Цена Брой акции
$10.0 100
$9.50 100
$9.00 100
$8.50 100
$8.00 100
Средната цена става 9 долара, следователно е необходимо нашата акция да направи движение над 9 долара, за да реализираме печалба, а не над 10 долара, колкото би била, ако не бяхме усреднили.
Но какво би станало, ако акцията падне под 5 долара? Ами ако падне под 2 долара?
Ще ни стигнат ли парите да добавяме? Какво ще правим, ако компанията, чиито акции купуваме, фалира?
Затова основно правило при борсовата търговия (особено за пазари, където има лостов ефект и маржин търговия) е да не се добавя към губеща позиция.
Пирамидинг (pyramiding)
Вижте всички статии от категория Обучение
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.