Най-отблъскващ от учителската професия фактор е силно стресиращата среда. Това показва проучване на синдикат „Образование“, подготвено от регионални структури в страната, съобщи КНСБ.
Авторите на изследването отбелязват, че въпреки очакването учителската заплата да расте, младите хора с учителска правоспособност не желаят да работят и да се реализират като учители. Ето какви причини изтъкват от синдиката:
Учителската професия е с висок обществен интерес, под зорко, критично и често недоброжелателно наблюдение, свързва се с огромни очаквания. Успоредно се сблъсква с нежеланието и отказа за конструктивно партньорство от страна на родителите, на оторизираните институции, на медиите, на обществените организации и не на последно място от повечето ученици.
Голямата свръхнатовареност на учителя от наистина важни и все отговорни ангажименти, съчетано с безброй крайно маловажни и ненужни административни и несвойствени задачи, бързо охлажда желанието му да се отдаде на тази професия.
Политиките за обща и специална подкрепа са малко ефективни и много административно натоварващи.
Наличието на много дейности в трудовата и длъжностна характеристика на учителя, които неимоверно го натоварват като време и вложен труд, водят да увеличение на дневната и седмична норма на заетост до 55-60 часа, като наднормените часове обикновено не се заплащат.
Трудната среда за работа и специфичната ситуация на организация на учебния процес в учебните часове при наличие на дете/деца в клас от 26 и повече ученици. Губещи в такъв клас са и детето/децата с увреждания, както и останалите ученици, поставени в такава специфична атмосфера на учене.
В големите и в „престижните“ училища броят на учениците в паралелките често достига до 31-32, което обезсмисля вложените от учителя усилия.
Учителите често стават обект на вербална и физическа агресия, получават заплахи, безпардонни атаки, заведени съдебни дела от ученици и родители. Общественият рейтинг на учителя като лидер във възпитателния процес е силно уязвен, подценен, а той самият е подложен на тормоз и непрекъснато напрежение.
Учителите по география и икономика, по физика и астрономия, по химия и опазване на околната среда, по музика, по изобразително изкуство, по технологии, по физическо възпитание и спорт седмично работят с по 400-450 ученици от различни възрастови групи. За тези специалности се е утвърдила следната поляризация – ниска седмична норма от часове по тези предмети (1 до 2 часа седмично) за учениците и неимоверно висока годишна норма за учителите - 684-700 и повече часове.
Това, освен че разширява фокуса от класове, в които преподават, намалява шанса на съответния учител да изпълни нормата преподавателска заетост в по-малките образователни институции. Процесът формира негативната тенденция тези часове да се раздават като лекторски на неправоспособни преподаватели, от което пада качеството на образованието.
Учителската професия е професия без никакви компенсаторни механизми, което е в крещящ дисонанс с европейските практики и традиции за борба със стреса и рехабилитацията за педагогическите специалисти.
Според анкета на Синдикат „Образование“ 97,3% от работещите учители смятат, че няма облекчаване на безмерната бумащина в образователните институции.
Какво предлагат от синдиката за решаване на проблемите:
Чистото трудово възнаграждение на педагозите да стане не по малко от 1500 лв. в краткосрочен план;
Годишният норматив преподавателска заетост на учителите да е не повече от 500 часа плюс 36 часа консултации;
Броят на учениците в паралелка да е до 22-26 ученици;
Ефективно и решително да се намали безмерната бумащина;
Класното ръководство да се заплаща не по-малко от 100 лева;
Когато има дете/деца със СОП, то броят на учениците в паралелката да не надвишава 16 ученици, за да има успешна специална подкрепа, както и шанс за успешен учебен процес за останалите ученици;
Учителят да не се използва от директорите и институциите за непедагогически и несвойствени дейности, като охрана, отбрана, търсене на ученици и др.;
Участието на педагози в матури и външни оценявания да става с тяхното изрично съгласие;
МОН и останалите прилежащи министерства, общини и институции да проведат превенция срещу натиска върху българския учител и директор в смисъла на многобройни медийни атаки, заведени съдебни дела и намеса в автономията на образователните институции – училища и детски градини;
МОН, заедно със синдикатите, да утвърдят система за рехабилитация и запазване здравето и работоспособността на учителите, които работят до 65 и повече години;
Да се приеме Закон за защита на учителя и да се инкриминира насилието срещу него.