Следователно инвеститорите, които не могат да толерират висока волатилност като юнската, може да намалят експозицията си към акциите, докато пазарът се успокои.
Едно от обичайните убежища – облигационният пазар, обаче в момента е заплашен от вероятността за повишаване на лихвите, което го прави твърде рисков. Вариант са краткосрочноте матуритети, които реагират в най-малка степен при промяна на лихвите.
Друга възможност е да хеджирате портфейла си от акции чрез фонд, обвързан с индекса на пазарните колебания CBOЕ Volatility, който печели с увеличаването на волатилността.
Макар пазарната волатилност сега да не е висока в исторически план, индивидуалните акции са много по-рискови. За това има няколко причини, според професора от Харвардския университет Джон Кямпбъл.
“Едно от обясненията е, че сега на пазара има по-малко конгломерати, отколкото в миналото. Те са заменени от компании, специализирани в конкретна индустрия. Друга причина е, че компаниите започнаха да стават публични в по-ранен стадий от развитието си, когато бъдещето им е по-несигурно.”
Голямата индивидуална волатилност на акциите обаче не води до по-голяма волатилност на пазара като цяло, защото отделните колебания се компенсират взаимно. Точно затова е важно портфейлът от акции да е добре отраслово диверсифициран.
“Понастоящем това значи доста повече от 15-20 компании, което в миналото се смяташе за достатъчна диверсификация”, посочва проф. Кямпбъл.
За повечето дребни инвеститори това на практика означава инвестиция в широко диверсифициран взаимен фонд. Да отбележим обаче, че това ще елиминира само индивидуалната, но не и пазарната волатилност.
Обикновените инвеститори все пак могат да направят вложения и в отделни компании, стига обаче те да не представляват повече от 5% от целия им портфейл.
След като повечето такива инвеститори притежават само няколко позиции, разумната стратегия би била по-голямата част от портфейла да се вложи във взаимен фонд, а остатъкът да се разпредели между тези предпочитани компании.