Назад към историята: Може ли Dow да остане на това ниво още дълго време?

През миналата седмица основният американски индекс Dow Jones Industrial Average отново успя да мине над нивото от 10 хил. пункта. От 16 март 1999 година, когато показателят за пръв път докосна това ниво по време на търговската сесия, Dow е преминавал тази граница и се е връщал под нея 63 пъти.

Затварянето от миналия петък пък бе с точно 219,6 пункта под стойността на индекса отпреди 11 години, показва историческа справка на Wall Street Journal.

Това не е първият случай, в който фондовият пазар остава заклещен в сравнително тесен диапазон с наглед непробиваем връх. На 18 януари 1966 година например Dow постига интрадневен връх от 1000,50 пункта, след което до края на февруари още три пъти успява да пробие над 1000 пункта. След това обаче следва връщане на индекса под това ниво.

Следващите случаи, когато Dow Jones Industrial Average минава над хиляда пункта, са през 1972 и 1976 година, след което идват нови спадове. Това продължава до декември 1982 година, когато индексът най-накрая успява да прескочи препятствието.

Ветераните на Wall Street наричат случилото се „квадрофобия”, или страх от затваряне на Dow на четирицифрено ниво.

Разбира се, финансовата история не се повтаря и дори когато се различават ритми, мелодиите могат да бъдат почти непознаваеми. Инфлацията, на ниво от около 7 на сто годишно, е била далеч по-висока през периода 1966-1982 година, отколкото е сега. Това се отразява на възвращаемостта на акциите.

Освен това през 70-те години данните на Wall Street Journal показват, че капитализацията на дружествата от Dow се е равнявала на около 15 на сто от капитализацията на всички американски публични компании, а сега се равнява на около 30 на сто от нея.

Въпреки това обаче поглед назад към времето, когато Dow се е колебаел около хиляда пункта, може да ни даде малко яснота и за Dow на нивото от 10 хил. пункта.

По време на бичия пазар от 1982 до 1999 година, който разделя двата разглеждани периода, компютрите и интернет превзеха търговията, а лихвените проценти паднаха значително. Тези сили понижиха цената на научно-развойната работа и позволиха на американските компании да правят иновации в значителен обем.

Анализ на Wharton, цитиран от вестника показва, че периодите преди и след Dow на 1000 и Dow на 10 хил. пункта включват понижаващи се нива на корпоративните инвестиции в иновации. По време на периода, когато Dow е бил хиляда пункта, борсовият пазар е стагнирал заради икономиката и стагниращите заради нея компании и бизнеси.

Въпреки това инвеститорите, насърчени от ръста от 50-те години, са извели цените на акциите до съотношение 18 пъти печалбите на компаниите в началото на периода Dow 1000. По подобен начин, през 1999 г. Dow премина над 10 хил. пункта, съотношението цена печалба на пазара пък нарасна до 33 – два пъти над средното ниво в дългосрочен план.

Високите очаквания и в двата случая могат да се приемат като основни предпоставки за ниската възвращаемост.

Инвеститорите трябва да помнят добре това, че фондовият пазар може да остане без посока за дълги години – както вече се е случвало в САЩ от 1929 г. до края на Втората световна война, в Германия от 1900 до 1957 г. и в Япония от 1989 г. досега.

Това кара авторът на анализа да се опасява, че американските акции и облигации ще се представят под средното си ниво през следващите години. Така, както този сценарий изглежда надежден обаче, той може да се окаже и погрешен.

Пример за това е сегашната ситуация, при която почти всички смятаха, че правителствените облигации на САЩ ще поевтиняват, те поскъпнаха с близо 3 на сто за последния месец.

Ако се върнем назад към 1982 година, точно когато индексът в крайна сметка минава над 1000 пункта, Dow Jones е имал доста критици. Един от тях например е заявил тогава пред вестника, че „инвеститорите са изпаднали в еуфория и самодоволство”, друг пък напълно отхвърлил „вероятността за устойчиво икономическо възстановяване в обозримо бъдеще”.

Дори да се окаже, че са необходими години, за да премине Dow трайно и значимо над 10 хил. пункта, никой няма да види наближаването на този момент, когато той дойде. Поради тази причина авторът заявява, че както не би посъветвал никого да бъде 100% на позиция в акции, той не би дал съвет и да имаме 0% в акции.

Вместо това той посочва за задължително около 1/3 от парите да се държат в акции извън САЩ, където финансовите пазари могат и да се представят по-добре.

Анализът завършва с разказ за легендарния инвеститор Бенджамин Греъм, който през ноември 1963 г. изрича следната мисъл: „По време на моя близо 50-годишен опит на Wall Street разбрах, че знам все по-малко и по-малко за това накъде отива пазарът, но научавам все повече и повече за това какво буха направили инвеститорите”.

Съветът на самия Греъм е никога да не се държат по-малко от 25 и повече от 75 на сто от парите в акции, като при пазарен спад трябва да се върви към максимума на това ниво, а при ръст – към долната граница.

В края на 1964 година, на ниво от около 900 пункта за Dow, той дава съвет да се държат не повече от 50 на сто от средствата в акции, като този съвет е повторен осем години по-късно. Анализът на Wall Street Journal завършва с подобна препоръка за действие и в настоящия момент.