Дефицитите и кризата – къде е връзката и какви са решенията

Финансовите пазари никога не изпадат в дрямка. На фона на известното стабилизиране на пазарната ситуация погледите се насочиха към начините, по които държавите помогнаха на икономиките. Целта е да се види кои страни са прекалили с наливането на средства за борба с банковата криза и рецесията, се казва в анализ на немския вестник FAZ.

През последните три години както развитите, така и развиващите се страни имаха общо мото: да се борят срещу дълговете с нови дългове. На много места правителствата, понякога самостоятелно, друг път координирано, изляха държавни пари на пазарите, където частните кредитополучатели и инвеститори имаха проблеми.

Развитието на кризата

Постепенно действията на правителствата заприличаха на верижна реакция, която дойде заради оглушителното пукане на ипотечния балон в САЩ през 2007 година. Загнездилото се на пазарите недоверие в сложните кредитни продукти, довели до кризата, не бе преодоляно с отпуснатата помощ.

През 2008 година държавите се оказаха затънали в разходи за гаранции и финансови разходи за подпомагане на банките. Това обаче също не се оказа достатъчно и ефектите на кризата достигнаха и до реалната икономика. Глобалният подем изведнъж се обърна в глобален спад и правителствата се оказаха длъжни да натрупат нови огромни дългове за трети път.

Целта беше да се насърчи потреблението, да се стимулират инвестициите и да се раздвижат кредитните пазари. Постепенно се оказа, че тези разходи започват да дават резултат.

През четвъртата година след започването на ипотечната криза започва да се наблюдава бавно подобрение на жилищните пазари, банковият сектор се е стабилизирал и отново постига впечатляващи печалби, повечето развити икономики са оставили рецесията зад себе си и са поели по пътя на постепенния растеж.

Глобалното производство, което през 2009 година отбеляза първи реален спад от 1946 година насам, се очаква да нарасне с 4 на сто тази година, главно заради доброто представяне на развиващите се страни.

Плавното възстановяване на развитите страни обаче е поставено под въпрос заради високата им задлъжнялост. Средството, с което се разрешават проблемите, се оказа причина за нови проблеми, а малкият дявол се превърна в голям – държавната помощ изстреля бюджетните дефицити до най-високите им нива в следвоенната история.

Изгледите за задлъжнялостта

Според прогнозите на МВФ съотношението на дълговете към размера на брутния вътрешен продукт в развитите страни се увеличава драстично. През 2006 година то е било средно 78%, а през тази се очаква да достигне 106%. За 2014 година пък се очаква нивото от 114%.

По доста по-добър начин изглеждат нещата при развиващите се страни – по време на кризата съотношението дълг/БВП се е увеличило с едва 2 процентни пункта до 40 на сто, а прогнозите са, че от догодина ще се наблюдава понижение, което ще се запази до 2014 година. Тогава се очаква ниво от 35 на сто, се казва в анализа.

По-мрачната прогноза

Държавните дългове на индустриалните западни страни ще нарасне наполовина до 2014 година. Проблемите обаче не спират до тук – според историческо проучване на американските икономисти Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт е силно вероятно дългът да нарасне още повече. След банковата криза се влошава и състоянието на държавния бюджет се влошава силно не само заради отделените за спасяване на финансовата система средства, а и заради последствията от спада в приходите от данъци заради икономическата слабост, която се наблюдава.

Особено интересно е изследването на връзката между държавната задлъжнялост и икономическия растеж. Рогоф и Райнхарт стигат до извода, че започва значително нарастване на дълговете тогава, когато дефицитът в бюджета достигне 90 на сто от БВП. Подобно виждане се споделя и от Deutsche Bank, според чиито икономисти развитите страни все по-осезаемо ще усещат товара на големите си задължения.

Задлъжнялост и инфлация

Не така единодушни обаче са анализаторите по отношение на връзката между задлъжнялостта на държавите и нивото на инфлацията. Високите нива на задлъжнялост при развитие страни не водят след себе си по-висок темп на инфлация, което може да се види както в САЩ, така и в Япония.

В момента пазарите гледат особено критично на дълговете на шест държави – Гърция, Великобритания, Ирландия, САЩ, Япония и Индия. През 2009 година те са поели много нови задължения, като според МВФ тези дългове са били средно 10% от всичките им задължения.

По отношение на цялостното ниво на държавен дълг челните места се заемат от Япония, Гърция, Италия и Белгия, като задлъжнялостта им е над 100% от БВП на страните.

Размерът на дълговете обаче сам по себе си не е толкова важен, по-важна е структурата. Така например както Гърция, така и Ирландия, имат големи бюджетни дефицити. Гърция обаче прибягва до привличане на огромни количества капитали отвън, за да финансира проблемите си, което я прави по-рискова.

Рискът се увеличава и от това, че задълженията на страната са в евро, което ще рече, че не може да се избяга от тях дори чрез висока инфлация.

Варианти за изход от ситуацията

За преодоляването на ситуацията с дълговете има няколко възможни варианта – най-лекият, но и труден в условията на криза, е този, при който се залага на силен икономически растеж, който да доведе до повишен ръст на приходите. Това обаче се случва рядко и трудно.

Възможно е и силното съкращаване на разходите, но в условията на тежка криза това е доста рисковано и също е трудно за прилагане. Поради тази причина правителствата трябва да преценят кое е по-опасно за растежа – прекомерната задлъжнялост или ранното съкращаване на разходите.

Може да се стигне и до увеличаване на данъците с цел ограничаване на дефицита. Това обаче може да навреди на растежа, но е далеч по-благоприятно от последния вариант – девалвация на валутата, което за дълго може да навреди на репутацията на страната.