Борсово търгуваните фондове – иновативният инвестиционен инструмент

Борсово търгуваните фондове (exchange traded funds, ETF) са сравнително нов финансов инструмент, който предлага уникални възможности за инвестиция. Те най-лесно могат да се опишат като взаимни фондове, чиито акции се търгуват на публично регулирани фондови борси.

По този начин ETF обединяват възможностите за диверсификация, които предлагат взаимните фондове, с гъвкавостта от търговията с акции, която позволява къси продажби и маржин покупки. Борсово търгуваните фондове спестяват на инвеститорите нелеката задача да следят и анализират хиляди акции. Разходите им често са по-ниски в сравнение със средните разходи за участие в един взаимен фонд. Когато търгуват с дялове на ETF, инвеститорите фактически заплащат същата комисиона, която се дължи при обикновена поръчка за акция.

ETF опростяват инвестицията в даден индекс или сектор, като позволяват на инвеститорите да заемат къса или дълга позиция в зависимост от очакванията им за сектора. Комбинацията от диверсификация, ниски разходи, гъвкавост и данъчна ефективност ги прави най-иновативните инвестиционни инструменти, появили се през последните две десетилетия.

ETF представляват дялово участие в т.н. инвестиционни тръстове (unit investment trust, UIT), които инвестират в кошница от акции, облигации, валути, суровини или други финансови активи. Много често борсово търгуваните фондове са базирани на даден популярен индекс и се стремят да повторят неговото представяне, без разбира се да има гаранция, че ще успеят. Много често годишното изменение на проследявания индекс и представянето на базирания върху него ETF се разминават с повече от 1 процент, което ги прави по-непривлекателни от директна покупка на индекс чрез договор за разлика.

Другият недостатък на борсово търгуваните фондове се крие в опасността от разширяване на пазарния спред при по-ниско ликвидните и непопулярни ETF. Това понякога може да доведе и до прекалено голяма разлика между пазарната цена на акциите на фонда и нетната стойност на активите, включени в неговия състав.

За разлика от взаимните фондове, ETF се търгуват на дадена борса подобно на публична компания. Това означава, че цената на акциите на един ETF се променя в рамките на борсовата сесия в зависимост от търсенето и предлагането, и не се базира на нетната стойност на активите на фонда.

Повечето борсово търгувани фондове се управляват пасивно, за разлика от взаимните фондове, което спестява на инвеститорите таксите за управление. Има разбира се и активно управлявани ETF, при които фонд мениджърите се стремят към висока възвращаемост чрез по-рискови стратегии.

Другата съществена разлика между ETF и взаимните фондове се крие в това, че за ETF не се изчислява нетна стойност на активите, защото се търгуват на борсата и цената се определя от търсенето и предлагането. Взаимните фондове за задължени да изчисляват нетната стойност на своите активи всеки ден. За тази цел стойността на паричната наличност и ценните книжа в инвестиционния портфейл на взаимния фонд се намалява със задълженията, и получената разликата се разделя на броя дялове.

Днес има стотици борсово търгувани фондове, които следят представянето на конкретен индекс, сектор, страна, регион, суровина. По данни от Morgan Stanley, към края на 2007 г. има повече от 1100 ETFs, които се търгуват по целия свят, а активите им са над 800 млрд. долара. Към края на май 2008 г. има 680 ETF в САЩ с активи за над 610 млрд. долара. Те включват разнообразни акции и по този начин минимизират риска в сравнение с инвестицията в книжата на отделна компания. Това прави ETF много подходящи за дългосрочна инвестиция в даден сектор, държава или регион при минимални разходи.