Айнщайн, гравитацията и фондовия пазар

Алберт Айнщайн преобръща научните представи за света със своята теория на относителността. Може ли обаче тя да намери място при взимането на инвестиционни решения? На този въпрос дава отговор анализ на Андрю Бийти в Investopedia.

Според автора теорията на относителността променя вселената от механична система, чиито елементи се подчиняват на определен набор от статични правила, в място, където всяко нещо, включително времето и пространството, се променя в относителна степен спрямо друго. За физиката тази промяна в разбиранията е изключително важна, но тя може да хвърли светлина и по проблема с разликата между реалния икономически растеж и ирационалното поведение на пазара.

Определяне на справедливата стойност

Говорейки за гравитацията, Айнщайн описва положението на двама души в отделни кутии, които се движат с постоянна скорост. Единият е в кутия на Земята, а другият – в излитаща ракета. И двамата не знаят къде се намират, но биха направили идентичен извод за гравитацията - ако пуснат даден предмет, той би паднал на пода. Ако обаче ракетата изведнъж спре да се движи, вторият човек ще разбере, че е объркването си в момента преди да се удари в предната част на ракетата, която той е смятал за таван.

Тази теоретична постановка много лесно може да се приложи към фондовия пазар, смята Бийти. Ако си представим гравитацията като справедливата стойност на даден актив, а ракетата – като акция , която се „изстрелва” рязко нагоре без рационална причина, теорията за относителността може да обясни разликата.

Едно от най-големите предизвикателства пред инвеститорите е да се опитат да се „отделят” от пазара и да различат ракетите от стабилните небесни тела. В това отношение много полезни са финансовите отчети и конкретно финансовите коефициенти, които дават възможност компаниите да се сравняват в относителна степен една спрямо друга, се казва в анализа.

Маса и гориво

За да може едно небесно тяло да увеличи своята гравитация, то трябва да повиши масата си. Същото е вярно и за бизнеса – една компания трябва да расте, за да може да увеличава стойността си. Това може да стане чрез добавяне на „маса” под формата на придобиване на нови активи или навлизане на нови пазари. Ръст на „гравитацията” може да се постигне и чрез преструктуриране на неефективните клонове на производството.

По думите на Бийти е хубаво да се внимава каква „маса” се добавя. Добре е тя да има висока „плътност”, т.е. разумно съотношение цена/полезност, добра синергия с останалите продукти на компанията и т.н.

На другия полюс е „ракетата”, която се е откъснала от справедливата си стойност. Тя също придобива нови активи, но те служат само за „гориво” при ускорението. Това често се случва, когато мениджмънтът осъзнае, че акциите на компанията могат да се сгромолясат, уточнява авторът. В такива ситуации компанията ще реагира агресивно, за да прикрие впечатлението, че се развива прекалено бързо, но придобиваните от нея активи ще бъдат „кухи”.

Много често такива случаи могат да бъдат лесно идентифицирани. Например компанията купува активи, които не са свързани с основния й бизнес или инвестира активно в печелившите продукти точно преди излизането на финансовите отчети. Тези мерки служат като „гориво”, което „възпламенява” очакванията на публиката.

Скорост, време и риск

Съществува определен тип инвеститори, които се опитват да хванат „ракетите” в момента на тяхното излитане и да „слязат”, преди полетът им да е свършил. Според Бийти тази практика е изключително рискована. Често хората имат навика да гледат на финансовия риск като на всички останали рискове в живота.

Често пъти обаче рискът на фондовия пазар е много труден за оценка. Ако дадена акция-ракета започне полета си от точка “А” и приключи в точка “Б”, точното време на влизане и излизане от позицията е много трудно за определяне, тъй като зависи от голям брой случайни фактори. В допълнение, също както и ракетата, нестабилните акции се движат с висока скорост. Колкото е по-висока скоростта, толкова влиянието й върху дадения пасаж от време е по-голямо, се казва още в материала.

С други думи, колкото по-бързо се покачва една акция, толкова по-малък става толерансът за грешка при опит на инвеститора да продаде на върха. Следователно времето за реакция също намалява. В заключение, високата скорост и несигурността за крайната дестинация често се оказват фатални за повечето инвеститори.

Теорията на относителността е необичайно място за търсене на инвестиционни съвети. Чрез погледа върху инвестиционните проблеми под различен ъгъл обаче могат да се видят аспекти, които до момента не са били забележими. По думите на Андрю Бийти инвеститорите и физиците споделят един общ проблем – да правят точни наблюдения в свят, който отказва да стои на едно място и да чака.  

Вижте още: Силата на дългосрочното инвестиране или “осмото чудо на света”