Законът на Парето, известен и като принципа "80:20", е открит през 1897 г. от италианския икономист Вилфредо Парето.
Вилфредо Парето е забелязал, че независимо от различния размер на богатство в различните страни, почти винаги 80% от богатството е съсредоточено в 20% от населението. Често 80% от престъпленията са дело на 20% от престъпниците, 80% от разходите за здравеопазване се формират от 20% от пациените. По-същата логика 20% от продуктите, формират 80% от печалбата и т.н. Интуитивно човек смята, че 50% от продуктите формират 50% от печалбата. Оказва се обаче, че равновесие се формира много по-често при 80:20, отколкото при 50:50. Често този процент може да е 65:35, 90:10 и други съотношения, но почти никога равновесието не е близо до 50:50.
Законът на Парето е и емпирично доказателство на думите на американския милиардер Уорън Бъфет, който заявява "Диверсификацията е защита срещу невежеството и няма голям смисъл за тези, които знаят какво правят“.
Според Робърт Киосаки, автор на книгата „Богат татко, беден татко“, много финансови анализатори препоръчват диверсификацията като способ за защита на инвестиционния портфейл, понеже не знаят точно кой фонд или акция са добра инвестиция.
Поради принципа "80:20" е особено важно да разберете кои са тези 20% от инвестициите ви, които ще донесат 80% от печалбата и да вложите колкото се може повече средства в тях.
Прилагането на принципа "80:20" е една от причините за японското икономическо чудо, основано на високо качество. След 1950 г. японците осъзнават, че решаването на 20% от проблемите, може да доведе до увеличение на качеството с 80%, поради което те се съсредоточават върху основните проблеми. Едва след 1970 г. Западна Европа и САЩ възприемат същия подход.
Изследователите на принципа "80:20" препоръчват инвестиците да бъде фокусирани само върху 20-те% печеливши продукти.