10 инвеститорски съвета, които „трябва да помним“

Правилата са, за да се нарушават, но именно правилата са тези, които те спасяват по-време на кризи. И тъй като влияещото на целия свят състояние на щатската икономика започва все повече да прилича на стагфлацията, причинена от рязкото повишаване на петролните цени през 70-те, няма по-добър момент от сега да си припомним някои от основните инвеститорски правила. 

Ветеранът от Wall Street Боб Фарел започва кариерата си през 50-те години на миналия век като един от пионерите на техническия анализ. Техническите анализатори са известни с това, че те не обръщат внимание само на фундаментални фактори, които влияят на цените на активите, като обем на продажбите, разходи и др., но и на историческото движение на цените на дадена компания, рефлектирано във формата на ценовата графика.

Дългата кариера на Фарел, който работи за гиганта Merrill Lynch & Co., включва някои от най-интересните моменти на Wall Street, като бурните „бичи“ пазари от 1973-1974 и краха на борсата през октомври 1987 г. От разнородния опит на Фарел се раждат и неговите 10 „Правила които трябва да помним“. Ето ги и тях:

1. Пазарите притежават тенденцията да се завръщат до средните си исторически нива.

С това правило Фарел има предвид, че когато акциите отидат прекалено много в една посока, те обикновено се връщат до средното си ниво. Ако това ви звучи прекалено елементарно, то винаги поменете, че еуфоричните и песимистичните пазари имат способността да попречат на трезвата преценка на всеки.

„Много е лесно човек да са подведе в такива моменти и да загуби перспектива“, смята Боб Дол, оглавяващ инвестиционния отдел в BlackRock Inc. „Тези, които имат план и се придържат към него, обикновено са най-успелите“.

2. Големи движения в едната посока обикновено са последвани от големи движения в другата посока.

Според Фарел инвеститорът трябва да гледа на пазара като на човек, който е на диета, който се опитва да стигне до правилното тегло и никога на успява.

„През 90-те, когато пазарът растеше с 20 процента всяка година, трябваше все някога да се стигне до корекция“, коментира Сам Стовал, главен инвестиционен стратег в Standard & Poor's Inc.“Рано или късно човек си плаща за всичко“, смята още експертът.

3. Нови „ери“ не съществуват. Големите пикове и спадове никога не са постоянни.

Това твърдение обединява първите две правила. Много инвеститори се опитват да намерят новите „горещи“ сектори и започват да смятат, че „този път ще е различно“. Разбира се, никога не е различно. Когато секторът се охлади и се завърне в реалните си диапазони, единичните акционери са обикновено тези, които са принудени да продават на ниски цени.

„Много е трудно да превключиш и да уцелиш правилния момент за сменяне на стратегията“, смята Джон Бъкингам, редактор на The Prudent Speculator. „Избери си стратегия, в която вярваш и се придържай към нея!“, съветва специалистът.

4. Експоненциално растящи или падащи пазари обикновено стигат по-далеч отколкото смятаме, но никога не се коригират умерено „встрани“.

Според Фарел популярен сектор може да остане такъв за дълго време, но когато корекцията дойде, той ще падне рязко. Неотдавна китайските книжа бяха любимци на инвеститорите и регистрираха главозамайващи печалби. Когато корекцията дойде обаче, инвеститорите които влязоха късно в този пазар съжаляваха.

5. Широката публика купува най-много на върха и най-малко на дъното.

Тук от полза могат да бъдат някои от техническите индикатори, измерващи инвеститорските настроения.

6. Страхът и алчността са по-силни, отколкото смятаме.

Инвеститорите могат да бъдат най-големият си враг.

„Бичите“ пазари ни правят „щастливи, по-богати и засилват чувството на оптимизъм“, казва Меър Статман, професор по финанси в Santa Clara University в Калифорния. От друга страна, „загубите носят със себе си тъга, страх и съжаление. Тези чувства увеличават усещането за риск и някои инвеститори избягват инвестициите“, което става причина за прекалено големи спадове в цените на активите.

7. „Широките“ пазари са по-силни от „тесните“.

Пазарите като цяло, както и отделни сектори, могат да се движат на силни вълни, които да повлияят на „всички лодки в езерото“. Броят на компаниите, които участват в едно движение, е от значение и понякога инерцията, която се създава, е трудна за прекратяване.

Когато обаче инерцията е в резултат на промени в „тесен“ брой компании, това означава, че някои добри компании са пренебрегнати и инвеститорите на практика се събират „в едната част на лодката“. Такъв бе случаят през 70-те години, когато голяма част от ръста на пазара бе породена от 50-те най-големи компании, търгувани в Ню Йорк. След като Р/Е съотношението се повиши до нереално високи нива, тези акции се сринаха.

8. Мечите пазари имат три нива – рязък спад надолу, моментна корекция на спада и цялостен негативен тренд след това.

Може ли да използваме това правило, за да определим дали сме в „мечи“ пазар? Зависи откъде решим да теглим чертата. На 6 юни американският индекс S&P 500 затвори при нива от 13,1 на сто по-ниски от пика си през април. Това е под стандартния спад от 20 пункта, който се счита за начало на мечи пазар, но все пак е сериозен спад.

9. Когато всички експерти и прогностици се съгласни един с друг какво ще стане, ще се случи нещо друго.

Това правило се илюстрира от изказването на Сам Стовал, инвестиционния стратег на S&P: „Ако всички са оптимисти, кой ще остане да купува? Ако всички са оптимисти, кой ще остане да продава?“.

Според Фарел инвестирането срещу „вълната“ може да бъде изключително доходно, особено за търпеливите купувачи, които печелят от оптимистичните настроения и реинвистират печалбите, когато очакванията са най-негативни.

10. Бичите пазари са по-забавни от мечите.

Това правило оставяме без коментар.