С какво са по-различни компаниите в портфейлите на фондовете?

За основните разлики между фондовете и останалите инвеститори на борсата

Българският пазар вече е доминиран от фондовете - взаимни, пенсионни и чужди. Първите два типа фондове постоянно увеличават средствата си, като над 70% от средствата във взаимните фондове се счита, че са от пенсионните фондове. Те пък всеки месец получават близо 100 млн. лв. вноски от осигурените си, от които до 40% могат да вложат в акции или дялове.

Само за последните 4 седмици активите на българските взаимни фондове (договорни фондове и инвестиционни дружества) се увеличават със 128 млн. лв. За сравнение, оборотът с акции на дружества, включени в индекса BG40 за 19 септември, е 7,1 млн. лв.

На практика фондовете са „имунизирани“ от нуждата да продават акции в краткосрочен план и могат да заемат и неликвидни позиции, тъй като постоянно получават нови средства, служещи като буфер при неликвидност.

Това е основната разлика между пенсионните фондове, взаимните фондове и останалите инвеститори.

За последния месец акциите на Велбъжд са втори по поскъпване сред всички близо 400 компании, търгувани на БФБ-София - с 236% изменение, след като на цени между 2,6 и 3,5 лв. бяха намерени големи пакети (за тази позиция), за които се счита, че са закупени от фонд.

Последва утрояване на цената на едно дружество, което реализира сериозни счетоводни загуби в последните години, като само за последните 12 месеца загубата е 1,5 млн. лв.

Фонд обаче може да си позволи да държи цената на 10 лв., изкупувайки пакети, защото предлагането е много по-малко от размера на пакета му.

Нещо повече, често спекулантите вдигат цената на дадено дружество, виждайки влизането на голям фонд.

Такъв случай имаме след 3 септември, когато холандски фонд закупи 5 000 акции на Дружба АД, Разград за общо 255 хил. лв. Само две седмици по-късно акциите вече са с 40% по-скъпи, а ръстът започна мощно на 13 септември, когато МЕИ - Румъния и България Фондс обяви, че вече притежава 5,04% от Дружба АД.

„Виждаме го на пазара, ако трябва да сме точни, но не участваме“, отговаря Мирослав Маринов, финансов директор в ПОК Доверие в интервю за Investor.bg, на въпрос дали е голямо изкушението фондът да купи голям пакет от някоя неликвидна акция на ниска цена и след това да последва рязко повишение.

На практика може да сте акционер в много добро, много подценено дружество, но ако в него има само спекуланти и няма голям пакет акции, който да бъде атрактивен за фонд, то шансовете за поскъпване могат да бъдат малко отдалечени във времето.

Именно затова много инвеститори следят за големи сделки с неликвидни дружества и се опитват да следват фондовете, които, увлечени в битка за доходност, могат да реализират "чудеса".

Обратното, ако обикновен инвеститор има голям пакет в дружество, какъвто вероятно в ситуацията на Велбъжд АД продава споменатия пакет от над 10 000 акции, той не може да разчита, че може да продаде пакета си при нужда (освен много евтино). А нужда ще се появи много бързо, защото на борсата има 370 компании и инвеститорът може да прецени, че някъде другаде има по-голям потенциал.

Фондовете донякъде приличат на банковата система. Ако всички вложители започнат да теглят спестяванията си (при фондовете, наричани инвестиции или вложения), системата няма да издържи. Фондовата индустрия има буфера на постоянните вноски от задължителното допълнително пенсионно осигуряване, но пък има и негатива, че на пазара не присъстват само фондове, а и застрахователи, чуждестранни инвеститори, спекуланти и разбира се нови и нови компании, излизащи на борсата, както и вече публични, осъществяваващи увеличения на капитала. Но дори и при натиск от другите фактори на пазара, буферът от ежемесечните вноски на осигурените в пенсионните фондове би трябвало да подкрепя пазарните цени на акциите, които никой няма интерес да падат, още по-малко при липса на къси продажби. Има и вложен законов буфер, минимум 10% от средствата на взаимните фондове да са в пари, а повечето фондове поддържат и по-голям дял на паричните средства.

IPO-тата (първични публични предлагания), SPO-тата (вторични публични предлагания (Ломско пиво, Тодоров, Еврохолд България) и голяма част от увеличенията на капитал (при Свилоза, ХЕС) реално са продажби на акции от мажоритарни собственици, но те не оказват негативно влияние на пазара. Наскоро например мажоритарният собственик на ОЦК привлече 30 млн. лв. от продажба на акции директно на борсата, като заяви, че ще вложи получените средства в ОЦК чрез кредит, който ще се използва за инвестиции. Засега продажбите от мажоритарните собственици имат благодатен ефект върху цената, която обикновено се повишава, освен може би в случаите, когато фондовете не са влезли масирано.

Разгледахме случая, при който един фонд контролира голям пакет в дадено дружество. Ситуацията е същата, когато всички фондове имат акции от най-ликвидните дружества и, влагайки новопривлечените активи в тях, те увеличават и стойността на вече направените вложения.

Затова не е учудващо, че много от ликвидните компании поскъпват доста бързо. Например компаниите, излезли на борсата по метода букбилдинг или чрез фиксирана цена, имат хиляди акционери и десетки фондове са купили акции от тях и има широка база от фондове, които имат интерес цената да се повишава. Подобна е и ситуацията при компаниите за секюритизация на имоти - АДСИЦ.

Обратното, при старите компании, от времето на масовата приватизация free-float-ът (свободно търгуеми акции)е малък и често фондовете нямат пакети, които да могат да купят, за да влязат в тях.

Но има и стари дружества с free-float от 2-4% (като Дружба Пловдив и Булстрад например), където фондовете успяха да вземат голям дял в свободно търгуемите акции и двете дружества отчитат съответно над 220% и 140% ръст за последните 6 месеца, като не можем да твърдим, че за този период приходите или печалбата им са се утроили.

Втора основна разлика между фондовете и другите инвеститори (най-вече индивидуалните инвеститори) е, че фондовете инвестират чужди средства и печелят %. И този процент е не от реализираната печалба, а от преоценената стойност на притежаваните пакети от акции, като дори за прибирането на този процент (средно около 2,5% от стойността на активите) в полза на управляващото дружество не е нужно да се продават акции, защото новите вноски обикновено са достатъчни.

Взаимните фондове с техните 768 млн. активи, както и пенсионните фондове с техните 2 млрд. лв. активи (част от които във взаимни фондове) вече са огромен фактор и няма как всеки един от инвеститорите на нашия пазар да не взема под внимание реакциите на фондовете към различните ситуации. Факт е, че вече в някои фондове има повече инвеститори, отколкото в най-големите публични компании и фондовете са не само най-големият играч на пазара, но и най-специфичният поради изброените по-горе две основни разлики.

Вижте всички статии от категория Обучение

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.