До 2020 г. 95% от работните места ще изискват минимални дигитални умения. В България обаче процентът цифрово неграмотните наистина е голям. Това каза пред БНТ евродепутатът Момчил Неков, който скоро представи доклад в ЕП по темата.
Това, че имаме смартфони, не означава, че сме цифрово грамотни. Не знаем след 5 – 10 години какви ще бъдат новите професии, но трябва да изградим базови умения, каза той.
Той призова бизнесът да инвестира, като посочи, че в европейските страни 66% от работодателите инвестират в работниците. В България това правят 33% от компаниите и това създава трудностите да се намерят подходящите кадри.
Проблемът може да се преодолее с квалификация на учителите, които да обучават учениците.
Създаваме дигитална инфраструктура в училищата, но това не означава, че децата са грамотни и научават нещо. Най-вече трябва да се залага на четене, писане и математика, каза Момчил Неков.
Според него трябва да създаваме базови учения като критично мислене, работа в екип, свършване на задачата в срок.
При професионалното образование пък ще се придобиват конкретни знания.
Ако се използва дуалната система в някои паралелки – туризъм, готвене или техническа професия, директно да има връзка с работодателите, препоръча Неков.
Той смята, че на 20 години младежите вече трябва да имат професия и на 35 години да са си изплатили кредита за жилището.
Запитан дали е възможно да се стигне до общ европейски регламент срещу дойното качество на храните, той каза, че този проблем е част от нелоялните търговски практики.
преди 7 години Е , тъй е по купешки... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години За протокола:Не знам произхода на думата 'дигитална' грамотност, 'дигитално' общество и т.н.В превод 'digit' = цифра, т.е. имаме цифрова грамотност, цифрово общество и т.н, което е неправилно.Коректното в случая в компютърна грамотност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар