Защо "печатането на пари" от Федералния резерв не предизвиква инфлация

Защо вливането на ликвидност в САЩ е съпроводено от ценова стабилност или както чуваме много често „Защо печатането на толкова много пари от Федералния резерв не предизвиква по-висока инфлация?“, пише за Project Syndicate Мартин Фелдстейн, професор по икономика в Харвард.

Инфлацията наистина е много ниска. През последните пет години индексът на потребителските цени нараства с 1,5% годишно. С толкова расте и предпочитаната от Фед мярка за инфлацията – потребителските разходи без храните и енергията.

През въпросния период Фед осъществи покупки на облигации в безпрецедентен размер. Централната банка купи ДЦК и ипотечни облигации за над 2 трлн. долара – близо десет пъти повече от покупките през предходното десетилетие на годишна база. Само през миналата година облигациите в баланса на Фед се увеличиха с повече от 20%.

Историята показва, че бързият монетарен растеж подклажда инфлацията. Това е много отчетливо по време на хиперинфлацията в Германия през 20-те и в Латинска Америка през 80-те години. В Америка пък дори по-умерена експанзия на монетарната политика се е отразявала осезаемо на инфлацията.

През 70-те паричното предлагане в САЩ растеше средно с 9,6% на година – най-високото темпо от предходните 50 години. Инфлацията за периода бе средно 7,4% годишно – също половинвековен пик. През 90-те години паричното предлагане растеше със само 3,9% годишно, а средната инфлация бе 2,9%.

Точно по тези причини е озадачаващо, че масираните покупки на облигации от Фед през последните пет години не предизвикаха инфлационен натиск. Учудването обаче изчезва, когато осъзнаем, че вливането на ликвидност чрез т. нар. количествени улеснения не е равносилно на печатането на пари, т.е. на увеличаването на паричната база.

Паричната база, която е най-тясно свързана с инфлацията, се състои главно от депозитите на бизнеса и домакинствата в централната банка. Традиционно по-големи обеми на изкупуване на облигации от Фед водеха до по-бърз растеж на паричната база. През 2008 г. обаче фундаментална промяна в правилата на Фед прекъсна връзката между изкупуването на облигации и паричната база, в резултат на което централната банка осъществи масирани покупки без ръст на паричната база и инфлацията.

Връзката между покупките на облигации и паричната база зависи от ролята на „излишните резерви“ на търговските банки. Когато Федералния резерв купува ДЦК или ипотечни облигации, той създава допълнителни резерви за банките, които те депозират при Фед.

Търговските банки трябва да поддържат резерви, равни на процент от депозитите при тях. След като до 2008 г. банките не получаваха лихва от Фед за резервите над изискуемото количество, те имаха стимул с тях да кредитират бизнеса и домакинствата. На практика увеличението на депозитите на банките при Фед означаваше увеличение на паричната база.