Застраховката срещу безработица - какво трябва да знаем

Автор: гл. ас. д-р Жельо Христозов, Висше училище по застраховане и финанси

През последните месеци на пазара все повече навлиза един доскоро непознат продукт - застраховката срещу безработица. Тя се превръща в основна част от процеса на отпускане на кредит - така банките се предпазват от рискове, свързани с икономическата криза, а кредитополучателите получават защита при неприятно стечение на обстоятелствата. И така - какви предимства дава застраховката срещу безработица и какво трябва да знаем за нея?

Застраховката срещу безработица е сравнително нов продукт на българския застрахователен пазар. Тя спада към продуктите от групата на застраховките срещу финансови загуби, като е пряко свързана със загубата на постоянни, периодично повтарящи се доходи на едно лице – най-често работна заплата при трудови правоотношения.

Все още застрахователите не я предлагат масово за отделни физически лица, а за определена група, обединена по някакъв критерий, например кредитен портфейл на банка, съвкупност от лизингополучатели на дадено лизингово дружество, или персонала на дадено дружество. В последния случай става въпрос за големи индустриални предприятия и подписани колективни трудови договори и синдикални споразумения.

Доскоро застраховката се предлагаше на лица само при получаване на кредит от финансова институция, като застрахователят поемаше отговорност да погаси дължимите от тях вноски (главница и дължими лихви), в случай, че те бъдат съкратени. Застраховката срещу безработица е рационален начин за компенсиране на финансовите затруднения, които могат да възникнат вследствие на уволнение и появилата се невъзможност от страна на  застрахования да обслужва ползвани от него кредити.

Днес някои застрахователни дружества започнаха да я предлагат и за отделни физически лица, без условие за ползван кредит или закупени стоки на лизинг. В този случай обезщетението ще се получи от застрахования, а няма да се изплаща на финансова институция. Застраховката предлага обезщетение при евентуално съкращаване на лицето.

Съкращението може да е продиктувано от финансови затруднения на фирмата и невъзможност от нейна страна да изплаща трудови възнаграждения, т.е. фирмата да е пред фалит. Възможно е и фирмата да няма нужда повече от подобен род специалисти (поради отпадане на пазари, бизнес или преструктуриране) и да съкращава съответни позиции.

Реализацията и в този случай е съпроводена със загуба на доход. Не се покриват рискове, свързани с доброволното напускане на работа от страна на застрахования или дисциплинарното му уволнение от работодателя (съгласно чл. 190 от Кодекса на труда).

На застрахованото лице се предлагат различни лимити на застрахователната сума. Минималната сума е равна на минималната работна заплата за страната, а максималната сума в различните компании е различна, но рядко надхвърля максималния осигурителен доход, т.е. 2000 лева.

Особеност при избора на застрахователна сума е тя да не надхвърля 70% от брутното трудово възнаграждение на, което лицето е получавало, докато е било трудово заето. Основанието за това е, че върху брутното възнаграждение то дължи осигуровки и данъци. Възможно е да се договори и застрахователна сума, равна на 100% от нетното му трудово възнаграждение, като се взима средната сума на възнаграждението за период от три месеца.

Стандартният период за получаване на застрахователно обезщетение е от два до шест месеца, но някои застрахователи предлагат като вариант и девет месеца. Идеята е, че едно активно дееспособно в трудово отношение лице би могло, ако има съответните качества, да си намери работа дори и за два месеца.

По-краткият срок стимулира ползващите се лица по застраховката да търсят по-активно работа. Тарифите на застрахователя, от които зависи и цената на застраховката, са диференцирани в зависимост от срока на получаване на застрахователното обезщетение.