Трудните за икономиката времена често са трудни и за икономистите. В такива моменти уважавани фигури от света на икономиката понякога се оказват в позиция да защитават теории, които са изгубили своята надеждност, или да се оправдават защо не са успели да предвидят връхлитането на проблемите.
В най-трудните за икономиката времена обаче си проправят път и някои от най-ярките идеи в икономическата наука. Така Великата депресия става лабораторията, в която се раждат идеите на Джон Мейнард Кейнс. Стагфлацията през 70-те години дава началото на теориите на Милтън Фридман, след които последва поколение на либерализация.
Изданието The Economist се обръща към някои от най-влиятелните и утвърдени имена в света на икономиката, сред които над 50 видни икономисти, за да определят своя колега с най-важни идеи след периода на кризата. Отговорите им включват близо 20 различни икономисти. Никой не печели абсолютно мнозинство, но няколко имена се срещат по-често от други в класацията.
На първо място е Рагурам Раджан от Университета на Чикаго, който е и бивш старши икономист на Международния валутен фонд. В своята книга „Погрешни линии“ (Fault Lines) той твърди, че повишаването на неравенството между класите е накарало правителствата да правят все по-достъпно кредитирането, чиито внушителни темпове на ръст са допринесли в крайна сметка за кризата.
На второ място е влиятелният икономист от Йейлския университет Робърт Шилер, който отдавна предупреждава за опасността от ирационално изобилие и настоятелно призовава колегите си да вземат предвид "животинските духове" при оценката на икономическите колебания. Той дели второто място с Кенет Рогоф, който на свой ред работи над разрастването на задлъжнялостта заедно с Кармен Рейнхарт. Те разглеждат кризата като 800-годишен непрекъснат процес на вземане на заеми и колапс. Техният съвместен академичен труд е най-високо оценен от участниците в анкетата.
Професорът в Калифорнийския университет Бъркли Бари Айхенгрийн е на следващото място благодарение на своите проучвания за историята на златния стандарт и опасността от фиксираните валутни курсове. Нуриел Рубини, който е известен с прозвището "Д-р Катастрофа", оформя челната петица, след като се прочу като икономистът, предвидил ипотечната криза и последвалата я глобална катастрофа.
Популярността на икономистите в собствените им среди обаче не съвпада с тази в медиите. От началото на 2009 провокативният Рубини се споменава във видни западни вестници много по-често, отколкото всички останали имена в топ пет. Името на Раджан, любимият икономист на икономистите, най-малко се среща в пресата. Научната работа на Пол Кругман му печели Нобелова награда, но неговият блог в Ню Йорк Таймс бе това, което го направи по-голяма знаменитост сред всички имена в анкетата.
Когато става въпрос за истинска власт обаче никой не може да се конкурира с председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. Той печели гласуването за най-влиятелен икономист на последното десетилетие, като оставя след себе си Джон Мейнард Кейнс на второ място. Паричната политика на Бернанке ще подхранва изследванията в областта на икономиката за десетилетия напред. След него и Кейнс по влияние са класирани Джефри Сакс, Хайман Мински и Пок Кругман.
преди 13 години Още един глас за Симеон Дянков отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Препоръчайте ми някоя книга до прочета и аз да прогледна като бъдещ икономист :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Общото при Рагурам Раджан от Университета на Чикаго, икономистта от Йейлския университет Робърт Шилер, Кенет Рогоф, Кармен Рейнхарт, професорът в Калифорнийския университет Бъркли Бари Айхенгрийн, проф. Нуриел Рубини, председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и други е, че не намират разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни пари" неправилно приемат да се ползва стария (от времето на "Златните пари") начин на държавно управление.Това обстоятелство е Генерална грешка, защото осигурява раждане и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.При запазване на тази непълноценност в държавното управление - каквото и да се прави не може да се постигне устойчиво обществено развитие.За успешно преодоляване на кризата е необходимо (съобразено с качества на "Незлатни пари) усъвършестване на досегашния непълноценен модел на държавно управление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Чия е тази класация ???В монетарния механизъм има системна грешка и никой не иска да говори за нея. А бъдещето е на теорията за "свободните пари" на Силвио Гезел, колкото и да се правят, че не съществува !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Симеон Дянков отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ъ?Рубини, Бернанке, Рогоф...Най-вероятно ще е някой от форума... отговор Сигнализирай за неуместен коментар