Ключовата роля на стоковите запаси за икономическото възстановяване

Ако многобройните табели с надпис „Продава се“ са символ на ипотечната криза от 2008 г., а опашките пред фалиралата Northern Rock се превърнаха в олицетворение на кредитната криза, най-яркият символ на срива в производствения сектор през последните две години са хилядите нови автомобили, които се
„залежават“ на борда на някой кораб, без да имат къде да се продадат.

За да изчистят натрупаните стокови запаси, компаниите могат единствено да намалят производството си драстично, и то с повече, отколкото са се свили техните продажби.

Именно тази корекция в стоковите запаси е една от най-големите причини за резкия спад на световната икономика в началото на 2009 г. и илюстрира добре тяхната роля за задълбочаването на рецесията.

По същия начин и тяхното възстановяване помогна за растежа на икономиката през тази година. Нейното стабилизиране накара бизнеса да презарежда изпразнените складове, и то понякога с по-бързи темпове, отколкото нарастват продажбите.

По този начин изменението на запасите става добър ориентир за разходите на бизнеса в бъдеще, както и за очакванията на компаниите за промените в търсенето и предлагането. Това прави стоковите им запаси добър ориентир, или водещ индикатор, за стопанската активност през идните месеци.

Тяхното натрупване увеличава брутния вътрешен продукт (БВП) и показва, че бизнесът очаква търсенето да нарасне. В същото време по-големите стокови запаси могат да предполагат спад на БВП през идните периоди, защото фирмите са по-склонни да увеличават разходите си за складови наличности, когато те са на привършване.

Ето защо промяната в запасите е важен икономически барометър, но трябва да се тълкува внимателно в контекста на други икономически показатели.

Значението на цикъла на стоковите запаси за възстановяването на икономиката си проличава най-добре в САЩ, където презапасяването на фирмите е източник на две трети от растежа на БВП през първите три месеца на тази година.

То е добавило и повече от 2 проценти пункта към растежа на азиатските икономики (без Япония и Китай) през първото тримесечие, пише The Economist. В еврозоната натрупването на запаси в началото на тази година, заедно с по-големия износ, компенсира спада на разходите на потребителите и бизнеса.

По-големите материални запаси означават, че производителите получават повече поръчки, което води до оживление в промишленото производство. Именно разрастването на промишлеността стана причина Международният валутен фонд да увеличи прогнозата си за растежа на световната икономика през тази година от очакваните през април 4,2% до 4,6% през юли.

Междувременно фискалната криза в Европа влоши перспективите пред световната икономика и прекъсна натрупването на запаси в частния сектор. Това си личи и в забавянето на темповете на растеж в сектора на услугите и производството в САЩ, Европа и Азия през последните месеци, което е лоша новина за създаването на нови работни места.

В развиващите се икономики от Азия по-слабите икономически данни може да са знак за постигането на пълно икономическо възстановяване, а не непременно за спад на икономиката. И ако в САЩ фабричният сектор се забавя, защото складовете са пълни, то в Азия производството може да намалява, защото работните места са напълно заети.

Историческите данни показват, че всеки път, когато щатската икономика се е свивала болезнено с над 5 на сто в рамките на едно тримесечие, съкращаването на стоковите запаси е било най-голямата, ако не и единствената причина за това.

Това показва колко важно е за икономиката правилното управление на запасите. От една страна компаниите се стремят да отговорят на нуждите на потребителите чрез складовите си наличности, но в случай че те натрупат твърде големи запаси, които никой не желае или не може да купи, се стига до силен икономически спад.

И въпреки че счетоводителите вписват запасите като актив, ако се вземе предвид колко бързо се променя в наши дни веригата за доставки и колко динамична е икономическата среда, тогава неправилното управление на запасите лесно може да се превърне в пасив за световната икономика.