Молове из Амазония

Дотук походът на цивилизацията в амазонските гори следва предсказуем модел. Дървосекачите разчистват място за ферми за животни, които после отстъпват на нивите. Следващата стъпка е търговски молове, пише Wall Street Journal.

Само допреди няколко десетилетия много изследователи вярваха, че Амазония е почти необитаема. Днес най-малко пет бразилски града в Амазония имат население от над 300 хил. жители, което се счита за ключов праг за привличане на националните търговски вериги. До края на следващата година четири от петте най-големи града ще имат големи молове в американски стил, а се обмислят проекти и в три други града.

През март е била направена първа копка на проект за мол в град Рио Бранко, някога изолиран преден пост на цивилизацията. Предприемачите са били поощрени от успеха на нов мол на около 550 км оттам в Порто Вельо, тъй като хората от Рио Бранко са пътували по шест часа до Порто Вельо, за да пазаруват оттам.

Разпространението на търговски молове из Амазония бележи икономическа повратна точка за една от последните граници на света. Съвременната потребителска икономика навлиза в регион, който повечето хора все още си представят като гъста джунгла, изпъстрена с обезлесени петна.

Във вторник бразилското правителство отчете, че продажбите на дребно в амазонския щат Рондония, където се намира Порто Вельо, са нараснали с 31,7% за годината до края на март, което е вторият най-голям ръст в страната и два пъти по-голям от средния за страната. В щата Акре, където е Рио Бранко, продажбите са нараснали с 31,5% - третото по големина повишение.

Увеличението на потреблението в Амазония подчертава мащаба на икономическия разцвет на Бразилия. Президентът Луиш Инасио Лула да Силва наля много средства в региона с цел да повиши жизнения стандарт. Бедните семейства получават парични помощи, а бизнесът – субсидирани заеми от федералната Banco da Amazonia. Проекти за язовири създават работни места и инвестиции, а населението в градовете расте.

Развитието в Амазония променя играта и за природозащитниците. Местните хора вече имат повече власт да настояват за строителство на пътища, електроцентрали и други проекти в региона. Това донякъде обяснява защо ултра-зеленият министър на околната среда на Бразилия е бил заменен през 2008 г. с такъв, който е по-отворен към развитието.

Тъй като моловете се изграждат на земя, която е била обезлесена преди десетилетия природозащитниците не са били против проектите. Местни еколози казват, че целта им е да канализират неизбежния икономически ръст в дейности, които не изискват да бъдат изсечени още дървета.

„Появата на търговски центрове е част от глобална тенденция“, обяснява Хорхе Виана, природозащитник от Рио Бранко. „Най-голямото ни предизвикателство е да създадем модел на устойчиво икономическо развитие, включващ хората, които живеят в гората.“

Ясно е, че огромната Амазония все още е предимно гора и няма да се превърне в мол на открито. От 1991 г. насам населението в горския биом в бразилската част на Амазония се е увеличило с 48% до 19,7 млн. жители, концентрирани предимно в градовете, по данни на базираната във Вашингтон природозащитна организация Conservation International. Това обаче все още е крайно рядко населена територия предвид факта, че заемат площ с размера на Западна Европа.

Въпреки това в Амазония вече има достатъчно покупателна способност, за да привлече глобалните инвеститори. Канадската Ivanhoe Cambridge, един от най-големите строители на молове в света, е партньор в мола в Порто Вельо. В проекта в Рио Бранко пък инвестират щатски пенсионни фондове. През 2007 г. бразилската строително-инвестиционна компания BRmalls, частично собственост на американския магнат в сектора на имотите Сам Зел, купи дял от най-стария мол в региона - Amazonas Shopping в града Манауш.

Идеята за строителство на търговски центрове в Амазония не е нова – още военното правителство през 1964-1985 г. обмисля мрежа от големи градове в региона.

Първият мол в бразилска Амазония отваря през 1991 г. в Манаус, град с население 1,7 млн. жители. През април 2009 г. наблизо отваря Shopping Manauara, който има над 220 магазина. Най-малко още два мола са планирани в града.

По-показателно е обаче, че търговски центрове започват да се строят и в по-малките градове като Порто Вельо и Рио Бранко, където подобни инвестиции са били немислими допреди десет години. Мол се строи и в Макапа, столица на щата Амапа на северния бряг на Амазония. В града има идея и за конкурентен проект. Строителни компании вече са купили земя в други градове в региона.

Строителството на мол в амазонски град е съпътствано от редица затруднения. През половината година валят силни дъждове. По време на сухия сезон работниците трябва да успеят да завършат строежа и покрива, така че работата вътре да може да продължи през дъждовния сезон. Всички строителни материали – от цимент до стъкло, са по-скъпи, защото трябва да бъдат доставени от огромни разстояния.

Един аспект обаче е лесен – намирането на наематели. Площите в мола в Рио Бранко са били почти напълно отдадени под наем още преди първата му копка.