Канада премина по-леко през глобалната криза в сравнение с други държави отчасти благодарение на консервативната си и добре регулирана банкова система. Въпреки това обаче има и опасности, пише The Economist.
Според данни на канадската асоциация за недвижими имоти средните цени на жилищата в страната са нараснали с близо 20% през 2009 г., изстреляни нагоре от ниските лихви и щедрите правителствени стимули.
Според метод на списанието за определяне на справедливата стойност на жилищата на базата на съотношението цена-наеми, жилищните цени в Канада изглеждат надценени, като съотношението излиза с около 20% над дългосрочната си средна стойност.
Финансовият министър на страната Джим Флахърти отхвърля тезата за наличието на балон на пазара. Подтикван да действа обаче от хор от банкери, икономисти и коментатори, той все пак реши да изпусне малко пара от пазара.
На 16 февруари финансовият министър обяви правила, определени от него като „превантивен ход“, които правят по-скъпо купуването на инвестиционен имот, повишават финансовия праг, на който трябва да отговарят ипотечните кредитополучатели и намаляват сумата, която собствениците на жилище могат да получат като заем срещу стойността на имота си.
Преди година правителството активно поощряваше повече хора да навлязат на жилищния пазар с данъчен кредит за купувачите на първи дом и други стимули.
С разсейването на страховете от рецесия днес Флахърти казва, че иска да “обезсърчи тенденцията при някои хора да ползват едно жилище като банкомат или да купят три-четири апартамента спекулативно”. С влизането в сила на новите правила от април купувачите на инвестиционни имоти ще трябва да дадат депозит от 20% вместо минимума от 5%, който се изисква за жилищни имоти. Собствениците на жилища, които рефинансират ипотеките си, ще бъдат ограничени да получат до 90% от стойността на имота след приспадане на задълженията спрямо 95% сега.
Повишаване на лихвите би било много по-безцеремонно решение на проблема с прегряващ жилищен пазар. Централната банка на страната обаче пази обещанието си да поддържа лихвата на рекордно ниската стойност от 0,25% до юли с аргумента, че евентуално увеличение „би заляло цялата канадска икономика със студена вода“.
Това е логично. Икономическото възстановяване все още не е гарантирано. Новите правила са по-целенасочени и могат да бъдат допълнително затегнати, ако има нужда. Също така имат за цел да попречат на домакинствата да увеличават вече рекордните си задължения, вместо да пръснат жилищния балон. В частност Флахърти се опасява, че собствениците на имоти поемат повече дългове, отколкото биха били в състояние да управляват, когато лихвите рано или късно се повишат. Мерките ще изискват също кандидатите за краткосрочни ипотеки при днешните ниски лихви да отговарят на по-високите стандарти за доходи, необходими за петгодишен заем с фиксирана лихва.