Заплашен ли е Китай от криза, подобна на тази в САЩ?

Милиони китайци са обхванати от треска за имоти и търсят изгодни сделки, подобно на американците преди няколко години. Някои ревностно пестят пари за покупката на жилища, докато други ползват ипотечни заеми, които растат със застрашителна скорост.

Строителните предприемачи купуват строителни терени, подходящи за изграждането на луксозни жилища, а банките с готовност ги кредитират. Някои местни власти дори строят цели нови градове от нищото в пустошта, сигурни, че търсенето няма да намалее, пише Bloomberg.

Всичко това води до драстичен скок в цените на жилищата, който през 2010 г. заплашва страната от криза, подобна на тази в САЩ, която ще бъде пагубна за собствениците на имоти, за банките, предприемачите, капиталовите пазари и цялата икономика.

В Шанхай цените на луксозните жилища бяха с 54% по-високи на годишна база през септември, достигайки 500 долара на кв. фут (5382 долара на кв. м). Само през ноември цените в 70 от големите градове в страната нараснаха с 5,7%, докато стартиралите проекти в цял Китай се повишиха с рекордните 194%.

По мнението на експерти след спукването на балона икономиката на страната ще спре да расте.

Въпреки че прилича на други пазари, които са станали жертва на бързите темпове на развитие на сектора на имоти, балонът в Китай не е лесен да бъде разгадан. В някои региони търсенето на луксозни жилища е толкова високо, че не може да бъде удовлетворено. В други спекулантите продължават да повишават цените на земята, луксозните апартаменти и вили, въпреки че наемите се понижават, тъй като наематели почти липсват. Това, което е ясно, е, че балонът се надува в горния ценови сегмент, докато по-ограниченият пазар на евтини жилища продължава да се развива за нуждите на средната класа в Китай.

По мнението на Койо Озеки, анализатор в американската компания за инвестиционен мениджмънт Pimco, едва 10% от жилищните продажби в страната са за масовия пазар. Предприемачите се насочват към по-високата норма на печалба в горния ценови сегмент, пренебрегвайки тази от обикновените жилища.

Как се стигна до този балон? Ниски лихви, официални стимули за банковото кредитиране, благоприятна политика на градските и провинциалните власти – по оценка на икономисти половината от всички приходи на местната власт идва от продажба на държавни земи.

Китайските потребители, които се страхуват, че инфлацията ще се върне и ще стопи минималните лихви, които получават банковите депозити, в последно време се насочиха към покупките на имоти дори още по-агресивно. Компании от химическия сектор, текстилната индустрия и производството на обувки стартираха свои подразделения за имоти, тъй като там печалбата е много по-висока отколкото в техните индустрии.

За да ограничи спекулациите, китайският Държавен съвет предприе редица мерки за борба със спекулацията. Той удължи на пет години от три периода, през който се налага данък върху препродажбата на апартамент. Обмислят се и по-строги правила за отпускането на ипотеки. Също така Пекин смята да построи апартаменти за 15 млн. социално слаби семейства.

Въпреки това правителството не е много склонно да предприеме много твърди мерки спрямо строителството, стоманения сектор, производството на цимент, мебелното производство и други сектори, свързани с пазара на имоти. През ноември например продажбите на дребно на мебели и строителни материали се повишиха с 40%, като икономисти и политици смятат, че пазарът на имоти ще продължи да бъде един от основните двигатели на икономически ръст.

Също така не е много окуражаващ и фактът, че досега Китай не е бил много успешен при ограничаването на предишни периоди на формирането на балон на пазара на имоти. През 90-те години например правителството „брутално“ сложи край на балона в Шанхай и Пекин като отряза кредитирането за предприемачите и рязко повиши лихвените проценти, пише изданието. Мерките и проработиха, но цените на имотите се сринаха и икономическият ръст се забави.