Събарят квартала от „Беднякът милионер“, предстои мащабно преустройство

Филмът „Беднякът милионер“ спечели 8 награди „Оскар“ и привлече вниманието на света към пренаселените с бедни хора квартали на Индия. За 1 млн. жители на такъв квартал в Мумбай предстоят големи промени. Пет години след като местните власти обявиха намерението си за мащабно преустройство на Дхарави, огромният бедняшки квартал в Мумбай, където е заснета част от действието във филма, предприемачите най-накрая предават подробните си планове за проекта.

19 консорциума от цял свят си съперничат за проекта за преустройство на над 500 акра (2 кв. км) земя, върху която е разположен Дхарави и има възможност булдозерите да дойдат до шест месеца, пише CNN.

Замисълът е на Мукеш Мехта, индийски архитект, който става известен в САЩ. Неговата идея е да се използва частен капитал, за да се преустрои бедняшкият квартал и Мумбай да се превърне в международна бизнес дестинация.

„Ако се планира и проектира ефективно, Дхарави може да заприлича на Канари Уорф в Лондон. Ако проявим творчество и поканим най-добрите архитекти в света, можем да създадем нов език на архитектурата и сградите в Мумбай“, коментира той.

Новото в плана на Мехта е, че вместо да се опитва да омайва инвеститорите, за да ги ангажира с регенерацията на квартала, той разглежда земята като ресурс, за който предприемачите с радост ще си платят.

Планът предвижда компаниите да разрушат квартала и да построят на мястото апартаменти, които ще се раздадат безплатно на 57 хил. семейства, живеещи сега в Дхарави. Стимулът? За всеки 100 кв. фута (9,3 кв. метра) жилищна площ, които предприемачите дадат, ще получат възможност да построят 133 кв. фута (12,3 кв. м) бизнес площи, които ще могат да продават на пазарни цени.

Още през 1997 г. Мехта осъзнава стратегическото разположение на Дхарави в сърцето на Мумбай. Кварталът има връзка с трите основни жп линии в града. Наблизо са и двете магистрали, които свързват града с останалата част на Индия, а на по-малко от половин километър е комплексът Бандра Курла – нововъзникващият финансов център на Мумбай, където цените на земята са астрономически.

Според Мехта правителството може да спечели между 2 и 3 млрд. долара, предприемачите ги чакат огромни печалби, а жителите на Дхарави ще получат истински домове с течаща вода. Тогава защо проектът тръгва след цели 12 години?

Част от проблема е понятието „бедняшки квартал“. Дхарави е ужасно пренаселен, има хронична липса на чиста вода и недостиг на тоалетни, а отпадъците от канализацията текат свободно. Има обаче истинско усещане за общност, а улиците кипят от активност и са пълни с дюкяни и работилници.

„Проектът за Дхарави не трябва да се разглежда само като жилищен проект. Почти всеки дом там участва в някакъв вид икономическа дейност“, обяснява Сундар Бура, съветник на организация, която от години води кампания за защита на интересите на жителите на Дхарави при реализацията на проекта.

Бура обяснява, че от ключово значение е жителите да могат да продължат да работят от домовете си в новия Дхарави, иначе няма да са в състояние да си позволят разходите за поддръжка на новите си апартаменти.

„Ако това стане, хората ще продадат и в района ще се засели по-горна класа. Така, въпреки че се добавя нова жилищна наличност към града, хората, за които е била построена, няма да могат да се възползват“, казва той пред CNN.

През юни 2007 г. около 15 хил. жители на Дхарави протестираха срещу предложенията, които според тях облагодетелстват предприемачите за тяхна сметка.

Мехта казва, че тези опасения са взети предвид. Новите блокове с апартаменти ще имат общи площи, където хората ще могат да продължават с бизнеса си и голяма част от него ще бъде легализирана.

Също така след протести на жителите площта, предвидена за всяко семейство, е увеличена от 225 кв. фута (20,9 кв. м) на 300 кв. фута (27,9 кв. м).

Не всички в Дхарави ще спечелят обаче. Много от жителите на квартала отдават под наем горните етажи на домовете си и наемателите им няма да могат да кандидатстват за безплатните апартаменти, нито хората, които са се преместили в Дхарави след 1999 г., както и работниците, които спят в работилниците. За всички тях има само едно място, където могат да отидат – други такива квартали. Според Бура става въпрос за десетки хиляди.

Въпреки че още има протести срещу плана, Мехта го смята за свършен факт. Той очаква работата да започне след мусонните дъждове през лятото и реализацията му да отнеме между пет и седем години.