Небостъргачи в София? Вероятно да, но не и скоро

В София има място за високи сгради и те вероятно ще се случат, но не и скоро. Това е мнението на главния архитект на столицата Петър Диков, изразено по време на дискусия, организирана от Съюза на архитектите в България. Според Диков в София скоро няма да се реализират много високи сгради, като предложенията в последните години визират такива с височина между 90 и 120 м. Това е сравнително разумен мащаб за София, отбеляза той.

Не трябва да се забравя, че високата сграда е скъпа - както като строителство, така и като експлоатация, а наемите са два пъти по-високи, подчерта Диков. По думите му последното развитие на нещата по света и у нас също не е в полза на това да се случат високи сгради.

„Опитът ми дотук показва, че високите сгради основно се разработват като проекти, за да се продадат на някого и да се вземе максималната цена от съответното място, защото проектът се продава на разгъната застроена площ (РЗП) – колкото по-голямо РЗП, толкова по-висока цена“, каза Диков. Допреди 2-3 месеца в столицата имаше известен пазар на такива проекти, но сега има само предлагане, допълни той.

„Ако целият град е един задружен хор, който пее хубава песен, то високите сгради са като хористи, които викат „Ура!“, цитира Николай Хайтов Диков. По думите му за една малка част от инвеститорите високите сгради са въпрос на престиж, а не на пазар.

Вероятно единственият проект за висока сграда с разрешение за строеж в София е в т. нар. местност „Кръста“ (в Лозенец, в близост до хотел Кемпински - бел. ред.), като разрешението скоро ще изтече, каза Диков.

Самият той се обяви за построяването на високи сгради в района на Централна гара, както и по бул. „Тодор Александров“, който във всички разработки на плана на София се визира като бъдещото градско сити. И за двете места има по няколко идеи.

Един от най-спорните проекти за високи сгради в столицата е сграда Ропотамо в ж. к. Яворов, каза Диков. Проектът бе представен в рамките на дискусията от арх. Илиян Николов.

„Има два развиващи се проекта за относително високи сгради (под 100 м) в района на Солни пазар, както и идеи за бул. „Александър Малинов“ в центъра на Младост и на бул. „Царица Йоана“ в Люлин“, каза още Диков. Висока сграда се предвижда и при комплекса, който е в процес на изграждане на мястото на завод Средец на бул. „Цар Борис ІІІ“, допълни той.

„Има и една идея за две кули на терена на хлебозавода на бул. Гешов, които предвиждаха височина от 277 м всяка, но отказах да ги процедирам, защото не са по мащабите на София“, допълни главният архитект.

По-голямата част от проектите са чисто търговски разработки, като разработващите ги нямат за цел да почнат строителството им, подчерта отново Диков.

Според него в София няма възможност, а и нужда да се съсредоточат на едно място високите сгради.

Не това мнение обаче изразиха други архитекти, участници в дискусията.

„Небостъргачите са като големи животни, обичат да ходят на стада“, коментира арх. Павел Попов. „Ако един небостъргач остане сам, значи е можело и без него, можело е да се построят няколко по-ниски сгради. Небостъргачът е звяр, той е проблемна сграда. Трябва да има много сериозни причини, за да се построи. Те обикновено са въпрос на престиж“, заяви Попов.

„Ако ще има небостъргачи, те трябва да са като в Манхатън, защото там поне приличат на планина“, подкрепи това мнение арх. Димитър Андрейчин.

Според Андрейчин всъщност в София вече има небостъргачи – като такива той посочи сградата на Министерството на транспорта, Енергопроект, хотел Кемпински. Небостъргачът е въпрос на принцип, не на височина, важен е вертикалният акцент и „стройността“ на сградата, коментира Андрейчин.

Скоро на сайта на направление „Архитектура и градоустройство“ ще бъде качена карта на столицата с досега обявените намерения за високи сгради с конкретна информация за всеки от тях като височина и етап на развитие на проекта, обеща в края на дискусията Диков.