Какви проблеми се срещат при застраховане на земеделска продукция?

Застрахователните компании у нас предлагат различни продукти за застраховане на земеделските култури. Производителите могат да застраховат бъдещата реколта срещу проливен дъжд, буря, наводнение, пожар, осланяване, измръзване и други природни бедствия.

Въпреки това редица аспекти от пазара, като отношенията между застрахователи и производители, точното приложение на тези продукти или тълкованието на различните видове риск и щети, в много случаи, не са докрай регламентирани.

По думите на Станимир Димов, главен експерт от дирекция „Селскостопански застраховане” към ДЗИ – Общо застраховане, през последните години все повече производители застраховат продукцията си. Според него в момента около 40% от земеделското производство у нас е застраховано срещу различни рискове. Застраховката е доброволна и само при определени случаи, като кандидатстване за банково финансиране, се изисква задължителна застраховка.

Радослав Манолов, изпълнителен директор на Адванс Терафонд АДСИЦ, посочи друг случай за задължително застраховане на продукцията, регламентиран в Закона за арендата в земеделието, при който собствениците на земята изискват от арендаторите задължителна застраховка.

Въпреки това по-голямата част от земеделската продукция остава незастрахована. Представители на различни земеделски производители коментираха, че дори и цитираният дял от 40% всъщност изглежда твърде висок.

„Аз работя с много от големите производители и никой от тях не си застрахова продукцията”, коментира бизнесмен на проведена във вторник конференция, който добави, че в много случаи застрахователите отказват да изплащат компенсации за нанесени щети под различни аргументи.

От друга страна, Светлан Станоев, изпълнителен директор на инвестиционния фонд СЕРЕС, изтъкна, че на пазара не се предлагат адекватни застрахователни продукти. Той каза, че от фонда са искали да застраховат продукцията си срещу суша, но такъв продукт няма. Различни експерти обаче коментираха, че съществуват 11 вида суша и дори в някои случаи, при които в почвата има влага, също може да има елемент на суша. Затова е много трудно да се определи кога в действителност има суша и това да се оформи като застрахователен продукт.

Димов потвърди, че проблемът е сложен и в света има много малко компании, които предлагат такъв продукт, главно в САЩ. По думите му в ДЗИ преди време са правени експерименти за подобен продукт, които са довели до значителни загуби. „При добре изградена напоителна система, каквато у нас няма, този риск не би бил проблем”, каза той.

Станоев даде пример с вид застраховане срещу спад на нормата на добив под определени ниво, който се предлага в Европа и който у нас също отсъства. Наред с това той допълни, че някои от продуктите не са приложими за всички производители.

„Предлага се застраховане срещу градушка и измръзване”, каза той. „Ако си голям земеделец с 60-70 хил. дка, те често са разпокъсани на различни места, отдалечени на километри едно от друго, като градушката няма да засегне всички от тях.” По думите му земеделците си правят много добра сметка каква е вероятността щетите, против които биха се застраховали, всъщност да се случат, какъв е размерът на полицата и каква е вероятността да получат реални компенсации. В следствие на това, в крайна сметка, те често пъти не се застраховат.

Някои участници в конференцията дадоха пример с инвестиционен фонд, който искал да си застрахова вземанията от арендаторите, каквато услуга също почти не се предлага.

Манолов добави, че в много случаи процедурите по застраховане са много тромави, има много изисквания и бюрократични процедури.