Все по-предпочитaн формат на търговски площи са т. нар. търговски паркове (retail parks), смятат участниците в конференцията за имоти BalRec, чийто медиен партньор е Investor.bg. Според тях отминава вълната на моловете, многоетажни търговски центрове, при които се е търсила максималност на застрояването и настъпва ерата на retail парковете, които се разполагат предимно на едно ниво.
В момента в България има само един обособен модел и това е молът, казва Таня Косева-Бошова от Landmark Property Bulgaria.
За това дали пазарът е пренаситен от гледна точка на съществуващите молове и проектите за молове участниците не дадоха еднозначен отговор. Не може да се изхожда единствено от равновесното правило, наложило се в западните страни „15 кв. м търговска площ на 1000 жители“, коментират Косева-Бошова и Анастасия Пеева от търговската верига Deichman. Според тях фактори като локация, микс от наематели и покупателна способност на жителите имат по-голяма роля при определяне на броя търговски структури, който е нормално да има на дадена територия.
„Има градове, в които наистина прекалихме“, дава директен отговор Петър Дудоленски, изпълнителен директор на Real Estate Services Bulgaria. Той е на мнение обаче, че моловете ще се отсяват с времето и ще просъществуват само най-качествените.
В тази връзка много от участниците застанаха зад позицията, че глобалната кредитна криза ще има оздравителен и отрезвяващ ефект за българския пазар на търговски вериги.
От перспективите пред търговските площи в България и развитие на формати като търговските паркове се интересуват не само строителните предприемачи, но и наемателите на търговски имоти. От търговската верига Deichman са забелязали, че retail парковете намират широка популярност в западните страни и те самите биха били привлечени от подобни предложения в България.
Статистика на Forton International сочи, че в момента броят на наемателите на търговски площи в България е 400, като над 60% от тях са активни на целия пазар. Около 10% от общия брой се падат на местни марки, като тези от тях, които активно сключват наемни договори, са само 5%. Наемателите, които навлизат директно на пазара са с дял 20%, но са най-активната от всички групи. Останалите 70% се контролират от франчезьорите, като те оперират под две форми – фирми, които са със седалище в България и са управлявани от българи и външни фирми представители на различни марки, които в момента са предимно гръцки.
От всички наематели много успешни на българския пазар са веригите, които таргетират средния сегмент купувачи, казва Пеева. Според нея такива концепции нямат алтернативи в България и затова страната се характеризира с огромен потенциал за развитие в тази сфера. Тя признава, че марки като New Yorker, навлезли вече на местния пазар, са реализирали два пъти по-големи обороти от прогнозираните.
Още от BalRec – България:
Експерти: Играчите на пазара на имоти трябва да преоценят начина на работа
Избягват ли България инвеститорите в индустриални проекти?
Идеята „небостъргач“ у нас се експлоатира с рекламна цел
Пазарът на ваканционни имоти е мъртъв. Да живее пазарът!
Какво очаква пазара на панелни жилища?
Купувачите на жилища у нас заемат изчаквателна позиция