Богатството на домакинствата достигна 175 млрд. лв.

Съвкупното богатство на българските домакинства към края на юни тази година възлиза на 175 млрд. лв., се казва в представен днес доклад на Industry Watch.

От посочената сума 32,1 млрд. лв. представляват финансовото богатство на населението, което означава ръст на годишна база от 23%, т.е. с изпреварващ ръст спрямо инфлацията за периода. От тези средства около 10 млрд. лв. са задълженията към банки и лизингови дружества. Нетното финансово богатство възлиза на около 22 млрд. лв.

Жилищата представляват най-големият актив в богатството на домакинствата, като тяхната стойност възлиза на 73 млрд. евро. Ръстът им за две години е 72%. Една трета от жилищното богатство се намира в София, една трета в петте най-големи града на страната – Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе, останалата една трета – в останалата част от страната.

В посочената обща цифра от 175 млрд. лв. не е включена стойността на земята.

Що се отнася до финансовото богатство, ръстът на срочните и спестовни депозити е 31% на годишна база. Под управление на взаимни фондове се намира само 1% от финансовото богатство на населението, докато в края на миналата година делът е бил 1,5%.

Ръстът на спестяванията в животозастрахователни продукти остава стабилен, докато този в пенсионни фондове се забавя на годишна база.

В доклада се посочва още, че „за осем години вложенията на българите във високодоходни инструменти са нараснали четири пъти“.

От Industry Watch съобщиха, че по техни изчисления реално финансовото богатство на населението е малко по-високо, тъй като в много отрасли на икономиката не се декларират пълните доходи на работниците и служителите. В това отношение най-фрапиращо е положението в строителството и хотелиерството. За първия отрасъл се декларира средна работна заплата от около 400 лв., при положение че на практика минималната е хиляда лева, а в хотелиерството реалната минимална заплата е около 700 лв.

Според друго проучване, направено в страната, само 47% от хората имат спестявания. От тях около 40% влагат парите си в банкови депозити, други 40% ги държат в брой, около 7% инвестират в недвижимости, а 12% инвестират в акции или в колективни инвестиционни схеми.

За следващата година от Industry Watch очакват да се запази относително високият ръст на финансовото богатство на населението. Освен това прогнозите са в средносрочен и дългосрочен план интересът към високодоходни активи, които са и по-рискови, съществено да нараства. Ще се запази доверието в банките, което значи че депозитите също ще растат, като се очаква и да има забавяне на ръста в цените на жилищата, прогнозират още експертите.