Все още виждат недостиг на жилища в ЦИЕ

В Централна и Източна Европа (ЦИЕ) все още има недостиг на жилища – в количествено и качествено измерение, се казва в проучване на УниКредит Груп. „Въпреки динамичното развитие на сектора в последните години, предлагането на нови жилища все още не успява да задоволи напълно търсенето”, казва Ерих Хампел, директор на направлението за Централна и Източна Европа във финансовата институция.

В региона има висок процент на собственост, но с бързо растящите си доходи, домакинствата все повече търсят начини да подобрят жизнените си условия. Това е допълнителен фактор, който води до ръст в търсенето. „В следващите години всеки 2 от 10 домакинства планира да купи къща или апартамент, в които да живее”, допълва Хампел. „В тази ситуация ние продължаваме да виждаме потенциал за растеж на пазара на жилищни имоти в ЦИЕ”.

Заради международната финансова криза, макроикономическата среда в момента не е много благоприятна. Икономическият растеж в региона все още е висок, но новото оценяване на риска на международно ниво може да доведе до намаление на капиталите и затягане на условията за кредитиране – тези два фактора могат да окажат негативно въздействие на сектора на недвижимите имоти.

„Прогнозираме умерено темпо на ръст на сектора на имотите, но не и спад”, казва главният икономист за ЦИЕ на УниКредит Груп Дебора Револтела.

Нивото на собственост в ЦИЕ е много високо – средно 77% за региона, което е с 13% повече в сравнение със Западна Европа. България е сред топ три на страните с най-много собственици – 91% от домакинствата притежават имота, в който живеят. По-висок е процентът единствено в Хърватия (92%) и Румъния (96%).

Качеството на жилищата обаче все още изостава в сравнение със стандарта в западните държави. Причината е, че голяма част от жилищата (около 70%) са строени в периода 1945-1990 г. Въпреки че къщи се строят сравнително отскоро, те също не са в много добро състояние.

Средната жилищна площ, която използват домакинствата от ЦИЕ е 63 кв. м., сравнено с 87 кв. м. в западните страни. ЦИЕ изостава и по още един показател – в „стара” Европа едно домакинство разполага със средно 4.2 стаи при само 2.8 в ЦИЕ. Показателите за България напълно съвпадат със средните за ЦИЕ.

„Нашето изследване показва, че средно 56% от населението в ЦИЕ живее в къщи, а останалите 44 на сто от домакинствата живеят в апартаменти”, обяснява Револтела. „Все пак се наблюдават значителни различния по този критерий в страните от региона”. Като цяло, над 70% от домакинствата живеят в къщи в Босна (75%), Сърбия (71%) и Унгария (70%), докато апартаментите са по-широко представени в Русия (84%), Украйна (63%), Полша (58%) и Чехия (53%).

„Количеството и качеството на жилищните имоти в ЦИЕ е ниско”, казва Револтела. Това доказват и резултатите от изследването на УниКредит Груп, според което на всеки хиляда души в ЦИЕ се падат средно 413 жилища. Това е доста под показателите в Западна Европа, където на хиляда души се падат 472 имота.

По този показател обаче България е рекордьор, изпреварвайки дори Западна Европа със своите 486 имота на хиляда души.

Въпреки усиленото строителство през последните години, ЦИЕ изостава и по нови жилища спрямо нивата в Европейския съюз. Средно за региона на всеки хиляда души са построени три нови жилища в периода 2004-2007 г., докато за ЕС този показател е 7.4.

Изоставането за България е особено силно, като на хиляда души за последните три години се падат 1,6 нови жилища.

Такава разлика между ЦИЕ и западноевропейските страни – в количествено и качествено отношение предполага голям потенциал търсенето на нови жилищни имоти да продължи и през следващите години, смятат анализаторите на банката. Освен всичко останало, трябва да се отчете и фактът, че близо една пета от населението на ЦИЕ планира да купи нов дом, като една трета от планиращите покупка на жилище смятат да осъществят намеренията си през следващите три години. За друга една трета реалистичният хоризонт е до 10 години. Над средното за ЦИЕ е желанието за купуване на имоти на румънците, хърватите и словенците.

Мнозинството от тези, които планират покупка на имот, ще го използват с жилищна цел – 88 на сто. Българите се нареждат сред най-предприемчивите в ЦИЕ – около 6% от населението иска да купува имоти с инвестиционна цел.

Това нарежда България веднага след Сърбия и Хърватия, където съответно 9% и 8% искат да купуват имоти с цел печалба. От друга страна, повече хървати (8%), украинци (7%), словенци и българи (6%) планират да си купят и второ жилище.

Въпреки че няма риск от срив на пазара, някои сектори трябва да се наблюдават, смятат от УниКредит.

Къщите поскъпнаха значително през последните десет години, повдигайки въпроса за възможен риск от надценяване. „Все още вярваме, че цените на къщите в региона са близо до равновесната си стойност, въпреки отклоненията в някои сегменти”, казва Револтела. Тя посочва определени области, които трябва да бъдат наблюдавани като например ваканционните имоти в България или дисбалансите в цените на имотите в някои столици като Букурещ. Според Револтела „спукването на балона” в имотния сектор на Казакстан трябва да е предупреждение и за останалите страни в региона.