Плащанията по Натура 2000 ще започнат след 2010 г.

Компенсаторните плащания по Натура 2000 ще започнат вероятно след 2010 г. Толкова време ще отнеме да бъде одобрен списъкът с местата, които България предложи на Европейската комисия за включване в екологичната мрежа и след това да бъдат публикувани заповедите за тях в Държавен вестник. Това поясни Мария Юнакова от Дирекция „Развитие на селските райони” към Министерството на земеделието и горите (МЗГ) по време на икономически форум Марица в Пловдив, провеждан с медийното партньорство на Investor.bg.  

Министерството е разработило Програма за развитие на селските райони, по която се предвижда финансиране от 3,233 млрд. евро в периода 2007 – 2013 г., каза още Юнакова. 40% от бюджета са предвидени за развитие на конкурентоспособност, 26% - за компенсаторни плащания, 30 на сто – за подобряване качеството на живот в селските райони и 4% - за техническа помощ.

Освен компенсаторни плащания за пропуснати ползи поради законодателни ограничения (каквито ще бъдат тези по Натура 2000) или поради природни особености (например за планински райони или почви със слаба продуктивност) програмата предвижда и инвестиционни плащания. Сред основните цели на вторите са разнообразяване на дейностите и доходите извън земеделието. 

Значителна част от бюджета по програмата ще бъде насочена към т. нар. „млади фермери” заради влошената възрастова структура в земеделието, каза още Юнакова. Изискванията към бенефициентите са да бъдат на възраст между 18 и 40 години и да са стартирали селскостопанска дейност 12 месеца преди кандидатстването, като те трябва да представят и бизнес план. Младите фермери могат да получат премия до 25 хил. евро. 

Сред основните цели на програмата са опазване на природните ресурси и защита на околната среда. Предвижда се плащанията за земи в планински райони да бъдат 100 евро на хектар, а за тези с почви със слаба продуктивност – 50 евро/ха. Плащанията ще бъдат активни след одобрението на ЕК.  

Като база данни при определяне на подпомагането на единица площ ще се ползват специалните карти и регистри, които МЗГ поддържа – на лозарските земи, на пустеещите, на наемни и арендни договори, регистър на земеделските производители и поземленият кадастър, поясни Лилия Атанасова от Дирекция „Поземлени отношения”. 

Процесът на комасация на земята е наложителен, защото в момента съществуват много малки, изключително разпокъсани стопанства, които биха срещнали трудности при кандидатстване за финансиране, коментира Атанасова. Тя обясни, че има различни видове комасация – доброволна, с промяна на собствеността; законова, с промяна на собствеността (която е приложима при по-големи територии, когато мнозинството собственици взема решение); поземлено планиране за подпомагане на инфраструктурни проекти; при възстановяване и/или изграждане на инфраструктурни проекти; чрез разпореждане (т. нар. „поземлено банкиране” – покупко-продажби или замени); както и без промяна на собствеността за подобряване на водоползването. По принцип видовете комасация най-често се прилагат в различни комбинации, а не поотделно в чист вид, добави Атанасова. 

Към момента държавният поземлен фонд се състои от 360 хил. ха обработваема земеделска земя, като това включва публичната и частната държавна собственост, каза за Investor.bg Атанасова.