Всяко трето жилище в градовете на България е панелно, а над два милиона българи живеят в панелни жилища, показват данни от анализ, представен на провеждащия се в София семинар “Панелни жилища – възможности за ремонт и саниране”. Организатор на събитието е Академичният български съюз в Щутгарт, подкрепен от Германското посолство в София, и е под патронажа на областния управител на град София Тодор Модев.
По време на събитието известни германски и български строителни експерти и архитекти дискутираха широк аспект от проблеми, свързани с възможностите за ремонт и саниране на панелните сгради в България. Немските експерти препоръчват да се направи цялостно остойностяване на енергийния статус на сградата преди да се пристъпи към саниране. Моника Холфелд, архитект и собственик на специализирана германска компания по реновиране на сгради, подчерта, че освен санирането на фасадата е необходимо и добро изолиране на прозорците. Предстои реализирането на пилотен проект “Пловдив”, който предвижда да се реновират 700 апартамента в Пловдив с помощта на няколко немски компании. Инициативата ще служи като модел за бъдещи проекти по саниране на панелни сгради в България. Пловдив не е случайно избран за пилотния проект – там са съсредоточени 8,2% от всички панелни сгради в България. По този показател води само столицата, където са 28,5% от панелните сгради. Като цяло в градовете (областни центрове) са разположени 82,3% от общия панелен фонд. Най-голям дял се пада на София (28,5% или 200 579 жилища), следват Пловдив (8,2% или 57 468 жилища), Варна (8,1% или 56 821 жилища), Бургас (4,9% или 34 714 жилища) и Русе (4,2% или 29 378 жилища). В тези пет града са съсредоточени 53,8% (378 960 жилища) от всички панелни жилища (707 441 жилища). Разпределението на панелните жилища по области е крайно неравномерно и отразява мащабите на количествената жилищна нужда, породена от урбанизацията в “панелния” период. Броят на панелните жилища варира от 3391 (Смолян) до 201 020 (София). Относителният дял на панелите в жилищния фонд на градовете ни варира от 11% в Смолянска област до 41.7% в област София – град. На ниво отделен град този дял дори надхвърля 50% в Козлодуй и Правец. В долната таблица е представена десетката на “панелните рекордьори”: Около 30% от жилищния фонд на България е с възраст под 30 г., а почти половината е под 40 г., се казва още в доклада. Само 4% са наследените от преди 1929 г. жилищни сгради, но лошото управление и поддържане на новите сгради водят до ускорената им амортизация. Що се отнася до броя на етажите в сградите в градовете най-много са жилищните постройки с по осем етажа – 21 на сто е делът им в страната.
Град
Дял на панелните жилища в съответния град
1
Козлодуй
57,2%
2
Правец
50,8%
3
Белене
48,7%
4
Радомир
45,1%
5
Бургас
44,2%
6
Пловдив
43,2%
7
София
42,7%
8
Русе
42,1%
9
Варна
41,4%
10
Видин
41,4%
Етажи
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
За страната
28%
22%
5%
6%
6%
5%
4%
15%
3%
5%
В градовете
15%
16%
7%
8%
9%
8%
6%
21%
4%
8%
Процентно разпределение на жилищния сграден фонд по степен на благоустроеност (електричество, водопровод, канализация и инсталация за парно) и по строително-конструктивни системи:
Обитавани жилища
Дял от общия брой с парно отопление
Дял от общия брой с Ел. и ВиК
за страната
в градовете
за страната
в градовете
Средно за страната и градовете
26,00%
38,40%
91,00%
97,50%
ЕПЖС (панелни)
57,00%
57,80%
100,00%
100,00%
Стоманобетон
53,00%
56,00%
99,00%
99,50%
Тухли (с бетонна плоча)
23,30%
29,70%
96,00%
98,00%
Тухли (с гредоред)
3,00%
5,60%
86,00%
92,60%