Инвеститорът, който купи Адмиралтейската арка в Лондон (Admiralty Arch), подготвя инвестиционен инструмент за 500 млн. паунда, който да насочи към първокласни сгради в британската столица, съобщи Financial Times.
В първото си интервю откакто купи емблематичната сграда Рафаел Серано, бивш инвестицонен банкер от JPMorgan, съобщи, че арката е просто начална инвестиция, а целта му е да създаде един от най-добрите инвестиционни портфейли от луксозни имоти в града.
Той явно уцели идеалното време да осъществи намеренията си, тъй като нараства натискът върху британското правителство да продаде голяма част от имотите, включително големи, но неизползвани офиси в Уест Енд.
„Не ми харесва определението „трофеен имот“, коментира Серано. „Гледам на сградите през погледа на частния инвеститор, за когото те носят добра възвръщаемост за определен период от време и създават защита от инфлация. Ако обаче сградата наистина е първокласна и уникална, това дава и гаранции, че стойността й ще се запази през отделните икономически цикли“, допълни той.
Prime Investors Capital, както е наречен инвестиционният инструмент на Рафаел Серано, в момента преговаря за покупката на още 3 сгради в центъра на Лондон, както и сондира възможностите да придобие казармите в Найтсбридж, които вероятно ще излязат на пазара по-късно през годината. Инвеститорът не крие, че иска да се възползва максимално от връзките си с правителството, които създаде по време на преговорите за Адмиралтейската арка.
Рафаел Серано обяснява, че в борбата за Адмиралтейската арка е победил 28 наддаващи. „Това беше една от най-сложните сделки“, поясни той. „Трябваше да докажем на цялото правителство, че сме най-добрите инвеститори, които заслужават да вземат сградата, но и които ще обезпечат бъдещето ѝ“, каза още той.
Инвеститорът посочи още, че не планира да продава активи през следващите 5 години, което е доста нетипично за частен инвеститор.
Напоследък много инвеститори, особено суверенните фондове, се насочват към „трофейни сгради“, което е част от тенденцията за обръщането към първокласните недвижими имоти, включително студентските жилища, като алтернатива на държавните облигации, отбелязва изданието.
Критиците на тези инвеститори обаче посочват, че често тези активи са силно надценени заради ограниченото предлагане. Освен това те се третират повече като символ на социален статус, а не толкова като инвестиции.