Приватизацията е една от последните надежди за набирането на чуждестранни инвестиции.
Процесът се забави поради изборите в страната, както и заради приемането на законодателен пакет, с който се премахнаха част от препятствията пред раздържавяването на някои държавни активи.
В момента тече процесът по продажбата на държавната хазартна компания OPA. За нея бяха подадени 8 оферти, една от които е от китайски инвеститор.
Тече и процедурата за държавната газова компания DEPA, за която се състезават 5 компании, сред които и Газпром.
Това обаче не е повод за оптимизъм за гръцката агенция по приватизация, тъй като въпросът е болезнен за обществото и се надигна вълна от недоволство срещу плана за продажбата на апетитни държавни активи заради опасенията, че те се предлагат твърде евтино. Според гърците правителството преиначава смисъла на споразумението с международните кредитори и всяка оферта за печелившите държавни дружества разпалва общественото недоволство.
Засилват се и опасенията, че апетитни имоти ще попаднат в ръцете на олигархията, чиято цел е да ги придобие за жълти стотинки. Като пример обществото дава олимпийския медиен център в Атина, който беше отдаден под наем за 90 години на фирма, свързана със строителя му – бизнесменът Спирос Лацис, на ниска цена.
Същата фирма е подала оферта и за един от най-апетитните крайбрежни имоти за приватизация – терен на о. Родос.
Нежеланието на чуждите банки да кредитират сделки и инвестиции в Гърция е друга спънка пред процеса по раздържавяване на активи. Някои от имотите, предвидени за продажба, са в такова състояние обаче, че ще изискват сериозни вложения, които няма как да минат без банково кредитиране.
Проблемите със собствеността също са пречка пред инвеститорите. Много от тях са заплашени от тежки съдебни битки заради липсата на достоверни регистри на собствениците на имоти още от времето на Османската империя.
„Държавата всъщност не знае какви имоти точно притежава. Правната бъркотия е пълна“, коментира Йоргос Катругалос, гръцки конституционен съдия, който преподава в Университета в Ню Йорк.
Много от местните власти са се възползвали от това незнание и са позволили на частни лица да застроят държавна земя напълно незаконно. В замяна тези политици са си осигурили подкрепата на местните, които са доволни, че не търпят санкции и не плащат данъци върху строителството. Това всъщност стои в основата на проблемите със съставянето на електронен поземлен регистър.
Единственият що-годе освободен от проблеми имот е бившото международно летище край Атина Hellinikon. Очаква се бъдещият инвеститор да вложи около 6 млрд. евро, за превърне пустеещия терен в модерно предградие и бизнес център.
преди 12 години Само твърдия и генерален подход може да оправи такъв бардак.Дори излизането от ЕЗ няма да е достатъчно , ако няма "подсладители". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Хаос с регистрите... А като си помислиш само колко пари гълта държавата за администрация и накрая - нищо. Мъка...! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Идваме си на думата за какво беше вкарана Гърция в кредитния капан на инвестиционните банки. Сега следва Черно море 2. отговор Сигнализирай за неуместен коментар