Затегнатите критерии за отпускане на кредити и високите цени на жилищата са причината помощта на семейството да е единственият начин за достъп до ипотека за мнозина британци, пише вестник Guardian.
Една от пет покупки на жилища от купувачи на първи дом през 2011 г. нямаше да се осъществи без финансовата помощ на родителите, сочи изследване на Центъра за икономически и бизнес изследвания (CEBR), поръчано от HSBC.
В началото на кредитната криза през 2008 г. родителите са вложили общо 4 млрд. паунда, за да помогнат на децата си да си купят дом. Помощта е дошла под формата на подаръци, заеми и споделени ипотеки.
През 2011 г. обаче тази сума е нараснала до 5,3 млрд. паунда. За същия период процентът на жилищата, които нямаше да могат да бъдат закупени без помощ отвън, се е увеличил от 13% до 19%.
Наред с тези покупки има и други, които биха били по-трудни без родителска помощ. От 1000 случайно избрани купувачи на първи дом, интервюирани от CEB през миналата година, една трета споделят, че покупките им са били спонсорирани от родителите. Докладът обаче не включва ипотеки, при които родителите са били гаранти.
Средната стойност на помощта варира сериозно при отделните възрастови групи. Докато купувачите на първи дом на възраст между 18 и 26 г. обикновено са получили помощ за около 19 000 паунда, при тези на възраст между 27 и 35 г. тази помощ възлиза на 32 000 паунда, докато по-възрастните купувачи обикновено получават средно 42 200 паунда от семействата си.
Според изследователите причината по-възрастните купувачи да получават повече помощ може би се дължи на факта, че "те обикновено имат по-възрастни роднини, които са имали по-дълго време да трупат спестявания".
Повечето купувачи на първи дом, включени в изследването, твърдят, че са се обърнали за помощ към семейството поради трудния достъп до ипотека - едва 15% казват, че причината е била, че искат по-голям дом или пък жилище в по-добър квартал.