След горчивия опит на Япония, Ирландия и САЩ, политиците в Германия разбираемо се опасяват от последиците от евентуален балон в жилищния сектор, пише MarketWatch. Въпреки засилването на пазара на имоти обаче, те нямат кой знае какви причини да се тревожат.
След две десетилетия на стагнация пазарът на жилищни имоти в Германия, който е най-големият в Европа и е оценяван на 2 мрлд. евро, отново започва да бележи растеж. Цените на жилищата са нараснали с 5,5% през 2011 г. - достатъчно, за да предизвикат предупреждение от страна на президента на Bundesbank Йенс Видман, че ще следи ситуацията отблизо. Средните за страната стойности прикриват по-резките повишения в градове като Берлин, Хамбург и Мюнхен, където ръстът им е с над 8%.
Берлин е обект на известна доза спекулации и е обекта на интерес от чуждестранни купувачи, но продължава да е по-евтин пазар спрямо Париж и Лондон.
На теория всички условия за балон са налице. Германците се чувстват по-богати благодарение на най-ниската безработица от обединението на държавата през 1991 г. и по-високите заплати.
В същото време в една страна, където делът на собствениците на жилища е 46%, вече е доста по-евтино да се купува, отколкото да се живее под наем благодарение на рекодно ниските лихви.
Бъдещето на еврозоната пък е много несигурно, затова все повече германци започват да гледат на имотите като на сигурно убежище за парите им.
До момента обаче повишенията на цените изглеждат разумни и има известен елемент на наваксване, след като в периода 1995 - 2009 г. цените на жилищата в Германия паднаха с 23% в реално изражение, като не успяваха да догонят макар и скромния ръст на номиналните доходи.
Германия не показва и признаци, че е на път към масивна експанзия на кредитирането, което предизвика жилищните балони на други места. Обемът на неизплатените жилищни ипотечни кредити нараства само с по 1% годишно от 2003 г. насам.
Местните спестявания и кооперативни банки, които преобладават в бизнеса с жилищни ипотеки, имат ограничен достъп до капитал. Освен това германските спестовни банки все още финансират заемите си основно с депозити.