Германците инвестират в луксозни имоти в търсене на сигурно убежище за парите си от кризата, пише FT.
Една от любимите им дестинации е о. Силт в Северно море, който се очертава като един от най-скъпите адреси в Германия.
Ниската възвращаемост от инвестициите в други активи и нарастващото недоверие към политиците и банкерите и способността им да управляват кризата в еврозоната насочи 800-те хил. германски милионери към пазара на имоти, посочват от брокерската агенция Engel & Völkers.
„Хората имаха ужасни преживявания с другите си инвестиции – взаимни фондове или акции, затова те искат нещо осезаемо“, коментира Кай Ендерс от Engel & Völkers.
"Цените на имотите в луксозния сегмент на пазара нарастват много по-бързо в сравнение с цените в другите пазарни сегменти. Хората смятат, че колкото е по-добра локацията, толкова по-безопасна е инвестицията“, допълва той.
През последните три години цените на луксозните крайбрежни имоти в Хамбург, вилите в Баварските Алпи и други курортни селища са скочили с 60%. Бързо се повишават и цените на луксозните жилища в Берлин и Мюнхен.
В германската столица например преди кризата цената на кв. м за луксозен апартамент рядко надвишаваше 5 хил. евро, а сега има проекти, в които се предлагат жилища за над 15 хил. евро за квадрат, посочват експертите от агенцията.
Бумът в луксозния сегмент на пазара на имоти в Германия рязко контрастира със ситуацията в страната преди кризата, когато цените на имотите почти не се променяха, докато в много други европейски страни, сред които Испания и Великобритания, се формираха балони.
Въпреки че много граждани на южните държави от еврозоната също се опитват да защитят богатството си, като инвестират в имоти в Германия, в момента пазарът там се движи предимно от вътрешните инвестиции.
Според експертите е малко вероятно интересът към германския пазар на имоти да отшуми скоро, тъй като страната се счита за най-стабилната европейска икономика. Те прогнозират, че растежът на цените на имотите в Германия ще продължи, тъй като дори луксозните жилища в много случай струват наполовина, колкото техните аналози в Лондон, Ню Йорк и Париж.