Обикновено типичните американски читатели на Financial Times могат да бъдат доста доволни от живота си, пише авторитетното издание. С доходи в горните нива на шестцифрените суми, елитна професия, може би в солидна финансова компания, вероятно скромни вноски за благотворителност, и деца в скъпи училища.
Напоследък обаче те като че ли започват да забелязват нещо неприятно. Когато се будят сутрин разбират, че не могат да мръднат. Просто не могат да се преместят в по-голямо жилище.
Средната класа на Америка, от друга страна, като например един работник по поддръжката в местната електрическа компания, може да получи държавна гаранция или ипотека за нова къща в предградие на Айова, която струва между 100 хил. и 250 хил. долара. За тези купувачи на жилища цените падат, а в тази ценова категория продажбите са нараснали с близо 19% през февруари на годишна база.
И двата края на политическия спектър правят всичко възможно да гарантират, че точно тези купувачи и съответно гласоподаватели са в състояние да получат ипотека с първоначална вноска от 5% от сумата.
Няколко етажа нагоре по веригата средностатистическите читатели на Financial Times в Манхатън забелязват все повече италианци и бразилци, изпълващи тротоарите в Трибека и Горен Ийст Сайд. Те плащат в брой, а не с ипотеки, за тристайните апартаменти близо до добрите училища.
Още няколко етажа по-нагоре са децата на руските и украински олигарси, които си "играят" в огромни мезонети, докато у дома татко им се грижи частният самолет винаги да е напълнен с гориво и готов да потегли.
Данните за пазара на луксозни жилища в САЩ не са добри, а извадките, на които те се базират, са малки и съсредоточени в няколко квартала в малък брой градове.
Месечното изследване на Националната асоциация на търговците на недвижими имоти например показва, че продажбите на съществуващи жилища в сегмента на къщите на стойност над 1 млн. долара в национален мащаб са нараснали с 3,7% през февруари, което е най-слабото повишение от всички ценови категории.
Американците, които са на границата между средната класа и елита, могат да винят два фактора за това, че са лишени от мобилността си: републиканците, които миналата година намалиха максималния размер на ипотеките, гарантирани от федералните власти, от 729 999 на 625 000 долара, както и чужденците в Манхатън и Маями, които дискретно пускат котва в Новия свят.
Ограничението от 625 000 долара сериозно променя ситуацията за по-заможните представители на средната класа. В един по-консервативен свят това означава, че вместо 10 или 15% първоначална вноска, за да получат ипотека те трябва да намерят 30% от сумата и да отговорят на определени кредитни стандарти.
Дори и да разполагат с първоначалната вноска, тези хора трябва да се състезават с чужденците, разполагащи с пари в брой, които нямат нужда от ипотеки. Според агенти на недвижими имоти в Манхатън делът на тези чужденци на пазара е около 15%.
През последните няколко години този дял е скочил на 40% за по-луксозните и най-скъпи имоти, като доминиращи позиции имат руснаците, както и представители на някои европейски държави. Бразилците също присъстват сериозно на американския пазар на луксозни имоти, наред с китйците, които обаче купуват жилища с по-скромни размери.