За разлика от досега познатите инструменти, обезпечени с ипотеки, които провокираха кризата, новият стандарт ще цели да подбира единствено висококачествени кредити с нисък риск. Той няма да включва сложни схеми като повторно секюритизирани инструменти, които включват облигации, обезпечени с кредити, които вече са били ползвани за обезпечение на ценни книжа.
В Европа има много лобистки акции, които целят да докажат, че ценните книжа, обезпечени с ипотеки на континента, не са толкова нискокачествени, коментира Дипеш Мета, анализатор в Barclays Capital.
„(...) и тези лобисти намират известна подкрепа сред някои регулатори и ЕЦБ“
Завръщането на този вид активи обаче предизвика притеснения у някои, като например в германската централна банка. Нейният шеф Йенс Вайдман неколкократно изрази несъгласието си с мерките на Драги относно риска, който Вайдман вижда в някои от действията на ЕЦБ.
Вайдман протестира срещу либерализирането на регулациите за обезпечение, което ЕЦБ изисква от банките при предоставянето на финансиране. Неговото недоволство е свързано с кандидатстването на 800 банки, повечето от които в Германия, които се стремят да получат лесно финансиране от ЕЦБ след приемането на новите правила.
“ЕЦБ е последна инстанция при предоставянето на неограничена ликвидност”, казва Гюнтрам Волф от брюкселската организация Bruegel.
„Предоставянето на неограничена ликвидност означава, че тя може да трябва да понижи капиталовите си стандарти до нула“
Той коментира, че колкото по-ниски са изискванията за обезпечение, толкова по-висок е рискът за ЕЦБ и за централните банки.
„Това е нещо, което прави германската Bundesbank много нервна. Ще можем да разберем степента на тези рискове едва след две или три години“, казва той.