Почти 60% от участниците в проучването твърдят, че ще инвестират в търговски активи, тъй като те предлагат стабилни нива на възвръщаемост и висок дял на договорите за наем, обвързани с оборота, което на свой ред служи като буфер срещу инфлацията.
Повечето анкетирани инвеститори декларират интерес към съществуващи активи пред схеми за ново строителство. Запитани за критериите, които смятат за най-важни при инвестициите в съществуващи активи, те посочват като еднакво важни риска на проекта (23%), възвръщаемостта (22%) и качеството и местоположението на активите (21%).
При новото строителство основният критерий са отношенията със строителната компания (33%) и вноската на строителя в капитала (32%).
Резултатите от проучването показват още засилване на тенденцията инвеститорите да задържат активи за по-дълъг период от време. По-рано на пазара преобладаваха краткосрочните и средносрочни инвеститори, търсещи възможност да продадат дяловете си за период между 4 и 7 години.
В момента обаче инвеститорите все повече предпочитат да извършват подобрения по активите си, което е предпоставка те да останат техни собственици за по-дълъг период от време.
Инвеститорите освен това са все по-внимателни с джойнт венчърите, тъй като предишният им опит с този подход бе белязан от липса на прозрачност, незадоволителна отчетност и по-слаби резултати като цяло в сравнение с договорените бизнес планове. При подобни проекти те до голяма степен се влияят от профила на строителя и размера на капитала, който той може да внесе в схемата.
Преди да се включат в подобен проект, много инвеститори извършват обстоен финансов и правен анализ на предишното представяне и опита на потенциалния партньор при привличането на наематели и ефективното управление на бюджети.