Паспортизацията на сградния фонд очаквано беше удължена с две години

Очаквано Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) удължи с две години сроковете за изготвяне на технически паспорти на жилищните, обществените и производствените сгради.

Новите срокове са записани в наредбата за техническите паспорти на строежите и са обнародвани в днешния брой на Държавен вестник. Предложението за новите срокове е направено от областните управители и сдружението на общините.

Предвижда се сградите от трета и четвърта категория, в които попадат най-масовите жилища в България, да бъдат паспортизирани съответно до края на 2014 г. и до края на 2016 г., а не до края на 2012 г. и до края на 2014 г., каквито бяха първоначалните дати.

Паспортизацията на сградите от пета категория с нискоетажно строителство трябва да приключи до края на 2018 г., а не до края на 2016 г., гласи наредбата.

Наличието на технически паспорти е от изключително значение при бъдещи продажби или отдаване под наем на имоти от тези сгради, защото след изтичането на нормативните срокове за издаването на паспортите се планират ограничения върху разпоредителните сделки в непаспортизираните сгради, поясниха експерти.

Цената на паспортизацията

В мотивите за изменението на наредбата се посочва, че първоначално посочените срокове за паспортизация на сградния фонд са кратки, а процесът е скъп за хората и бизнеса.

Другият мотив е свързан със смесената собственост на част от жилищния фонд, където в една сграда има държавни и частни или общински и частни имоти. Нито държавата, нито общините са осигурили необходимите бюджети за паспортизацията на тези сгради заради „усложнената обща финансова обстановка в страната“, се посочва в мотивите.

Към края на 2010 г. в България има над 3,8 млн. жилища, показват данни на Националния статистически институт. От тях близо 1,4 млн. се намират в селата, което означава, че повечето от тях не подлежат на паспортизация. Останалите 2,4 млн. жилища са в градовете и подлежат на съответното обследване.

Преди няколко месеца журналистическа проверка установи, че средната цена за обследване на една сграда с цел изготвяне на технически паспорт е между 3 и 5 лева на кв. м.

Изчисления на Investor.bg, основани на данни от Националния статистически институт, показват, че средната полезна площ на жилищата в България е близо 42 кв. м. Това означава, че само обследването на жилищния фонд ще струва над 300 млн. лева.

Проблемите на паспортизацията

Техническият паспорт трябва да дава отговор на въпроса дали дадена сграда отговаря на строителните изисквания, обясни за Investor.bg инж. Стефан Кинарев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).

Собствениците на сградата трябва за своя сметка да възложат изготвянето на технически паспорт на лицензирани консултантски фирми, които извършват обследване и оценка на сградата, включително и на базата на строителните документи и проекти. Повечето сгради в страната обаче нямат строителна документация, защото при масовото раздържавяване на някогашните проектантски организации голяма част от архивите им са били изхвърлени или унищожени, посочи инж. Кинарев.

Когато се установи, че дадена сграда няма строителни книжа, необходимо е собствениците да ги възстановят за своя сметка, поясни инж. Кинарев.

Това означа, че се прави ново заснемане и оценка на сградата, която да докаже експлоатационната й годност. В резултат на това се завишава значително и цената за изготвянето на техническия паспорт.

Според Стефан Кинарев в България липсва един основен „играч“ при експлоатацията на сградите, какъвто е застрахователят.

„В другите държави, където няма регулации на пазара на имоти, застрахователите определят ниско ниво на сигурност за сградите без технически паспорт. Ако имотът има паспорт, тогава застрахователната премия се определя примерно на двеста единици при хиляда единици за сградите без паспорт“, поясни той.