Ще реши ли "лошата банка" проблемите със заемите за имотния сектор в Испания?

Създаването на държавна „лоша банка“ подготвя опозиционната Народна партия в Испания, която спечели изборите в страната. Така опозицията смята да пребори „махмурлука“ в сектора на недвижимите имоти, пише Фиона Махарг-Браво, колумнист на Ройтерс.

Тя припомня, че подобен подход вече беше изпробван в Ирландия със смесен успех. За Испания обаче това би била високо рискова стратегия, смята Махарг-Браво.

Според данни на централната банка на Испания експозициите на испанските кредитори към сектора на недвижимите имоти възлизат на 338 млрд. евро. Половината от отпуснатите кредити са неизплатени или имотите, които служат като обезпечения са под възбрана, посочва Махарг-Браво.

Създаването на "лоша банка" би разчистило балансите на банките и би позволило на техния мениджмънт да се съсредоточи върху работата по нови кредити.

Финансовите институции освен това биха могли да разменят заеми без покритие срещу гарантирани от държавата облигации. Така те ще получат допълнителни гаранции, за да заемат средства от Европейската централна банка (ЕЦБ), посочва анализаторът.

Проблемът в случая е адекватната оценка на загубите от заемите за сектора на недвижимите имоти на фона на малкия брой сделки в последно време, особено със земя. Предприемането на консервативен подход при оценяването на загубите защитава данъкоплатците в краткосрочен план, но в дългосрочен създава огромна капиталова дупка, която трябва да бъде запълнена и ще доведе до загуби за данъкоплатците в бъдеще, смята Махарг-Браво.

Освен това създаването на „лоша банка“ ще изразходва и без това оскъдните ресурси на Испания. При 60% обезценка на обезпеченията по проблемните кредити страната ще трябва да похарчи около 7% от брутния си вътрешен продукт (БВП), за да изкупи „лошите“ кредити, изчислява авторът.

Според Фиона Махарг-Браво испанското правителство би могло да принуди банките директно да признаят огромните загуби от експозициите си към сектора на имотите, вместо да изкупува „лошите“ заеми. Това ще доведе до национализация на част от финансовите институции, но пък ще позволи разглеждането на всеки един от проблемните кредити и „прочистване“ според случая. Впоследствие банките с изчистени баланси биха могли да бъдат върнати в частния сектор, смята анализаторът.

Това може би не е толкова "подредено" решение, колкото "метлата", която би осигурила "лошата" банка, но то би минимизирало риска за и без това притиснатия испански данъкоплатец, заключава Махарг-Браво.