Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви в България са отворени. Но към "висока зелена архитектура" засега у нас се ориентират малцина богати българи, коментира пред БТА заместник-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас арх. Веселин Василев.
По данни на Съюза на ландшафтните архитекти сега се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Покривна градина с площ 700 кв. м ще има и нова бизнес сграда в столицата. Най-масово е приложението на зелените покриви върху гаражни пространства и подземни паркинги, осъществено е като проекти и в провинцията.
Изграждането на зелени покриви у нас е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. Те посочват също, че процесът е стимулиран и от Европейския съюз.
По данни на специалистите 1 кв. м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото през зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат, твърдят експерти. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород.
Зелените покриви са се увеличили с 35 на сто в световен мащаб през последните няколко години. Все повече богати хора предпочитат "зелени мезонети". У нас обаче към "висока зелена архитектура" засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите.
В България няма критерий за зелената архитектура, коментират от Съюза на ландшафтните архитекти (СЛА). Понятието обаче започва да се налага предимно като част от екологична архитектура и най-вече като предмет на ландшафтната такава.
Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма "Вегетативна площ". Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вредности в околната среда.
Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" с обстойна промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., твърди арх. Василев. По думите му в чл. 62, ал. 10 от закона е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи. Мероприятието обезпечава изграждане на зелени покриви с цел покриване изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г.
Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и това стана по инициатива на Съюза на ландшафтните архитекти, каза Василев.
Озеленените сгради реализират и енергоспестяващ ефект
Установено е, че покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10%. По данни на специалисти чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон. Озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност, твърдят от Съюза на ландшафтните архитекти. Според експертите растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи.
Зелените покриви могат да задържат голямо количество дъждовна вода - между 15-20 на сто, а при специални конструкции и до 70 процента, твърдят нашите специалисти. Покривните градини освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела.
Независимо от предимствата, инвеститорите избягват зелените покриви заради по-високата цена на сградата и психологическа бариера, обясни арх. Василев. Според него собствениците се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата. Съвременните материали гарантират, че това няма да се случи, уверява от името на 350-те членове на СЛА у нас арх. Василев.
Чрез екстрите, които се създават за сградата и обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява многократно, твърдят родните експерти. Според тях за да се избегне допълнително натоварване на конструкцията, в покривните градини се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка почва, устойчиви на дим и газове.
преди 13 години Аз вече прилагам почина с асма на балкона. Лятото го засенчва, а зимата листата падат и слънцето го пече. Асмата е засадена пред блока и за две години се качи на третия етаж. На третата година сянката стана толкова плътна че част от цветята на жена ми загинаха. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години освен това се създават допълнителни и постоянни работни места за градинари отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Според мен е трудна работа, защото покривите трябва все пак да са равни.Което за новите сгради е немислимо, защото над кота "корниз" се настроиха "гълъбарници" Иначе идеята е много добра и прекрасна! отговор Сигнализирай за неуместен коментар