Общо 4% от новопостроените жилища в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през последните пет години са били изградени у нас, сочи статистика на компанията за пазарни проучвания REAS.
Според нея Полша е с най-голям дял за периода с 33% от новите жилища, следвана от Украйна с 19% и Румъния с 12%. На опашката са балтийските държави, като Литва и Естония са с по 1%.
Новото строителство се сви значително в периода след кризата, като според информация на виенския Институт за недвижими имоти, строителство и жилища за 2011 и прогнозни данни за 2012 г. у нас се падат по две новозавършени жилищни единици за 1000 души население. Това се сравнява с пиковите нива от три жилища, достигнати през 1990 г. и 2009 г.
По данни на НСИ през 2010 г. в експлоатация у нас са въведени 15 771 жилища, в сравнение с 22 058 през 2009 г. и 20 924 през 2008 г.
В момента най-висок дял в региона имат Австрия и Полша – и двете с малко по-малко от пет новозавършени жилища на 1000 души. Интересно е, че показателите в двата пазара се очаква да се срещнат през 2012 г., като обаче тръгват от съвсем различни нива. През 1995 г. Австрия е била с над 6,5 завършени жилища на 1000 души, което е най-високото ниво в ЦИЕ, в сравнение с Полша, която тогава е била с едни от сравнително ниските стойности с по-малко от 2 жилища.
Върнахме се отново в ситуация, в която трябва да разчитаме на вътрешното търсене. Това е бъдещето на пазара, коментира Максимилиан Мендел, анализатор в REAS, по време на конференцията за недвижими имоти BalRec.
По думите му София и Букурещ са отчели най-големите ценови повишения на жилищните имоти от края на 2006 г. досега. Това обаче се дължи на факта, че бумът у нас е започнал по-късно в сравнение с пазарите в Централна Европа, където повишенията бяха стартирали още през 2004 г.
Той добави, че цените у нас са се върнали на нивата от 2007 г., като може да се очакват и още ценови понижения в средносрочен план.
Мендел обаче каза, че пазарният потенциал остава висок, тъй като фундаментите са все още стабилни, като пазарът също ще се стабилизира през следващите години, след като веднъж пазарът на земя стане по-достъпен.
Мнението му е, че потенциалът за ръст се крие във фундаментални фактори, чиято перспектива у нас е положителна. Сред най-важните от тях той изброи ипотечния пазар, макроикономическата рамка, жилищния инвентар и вътрешното търсене.
Икономиката на страната ще се подобрява, а на пазара в София има много инвентар, който не отговаря на нуждите на домакинствата. Това показва, че в сектора има латентно търсене, което ще бъде освободено, когато ипотечният пазар се раздвижи.
За него дългосрочната перспектива на пазара на имоти в големите градове и „може би по Черноморието“ е добра, за разлика от някои райони във вътрешността на страната.