В Швейцария земята се наследява от един от наследниците, за да няма раздробяване на парцелите, докато у нас комасацията не само, че не е държавен приоритет, но раздробяването продължава, споделиха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) на семинар в Банско.
Има мярка по еврофондовете в размер на 90 млн. евро за комасация и напояване, но според зам.-министъра на земеделието Светлана Боянова ще наблегнем на напояването, за да си възстановим позициите на зеленчукопроизводители, каза Атанас Димитров от Адванс Терафонд АДСИЦ.
Според Димитров обаче комасацията е преди всичко, защото не може да се напояват некомасирани земи. Той даде пример с програма на Турция за комасиране и осигуряване на напояване върху 20 млн. дка и то от бюджета на страната, а не с европари, както при нас.
Турция вече е основен вносител на домати у нас, обърна внимание Димитров.
Очаква се мярката, която може да се ползва за комасация, да стартира от средата на 2011 г.
„Ние трябва да настояваме да има мерки за комасация, защото в западните страни комасация има и те не се нуждаят от такива мерки”, сподели Димитров.
Основен проблем пред комасацията са разходите за скици и такси, които достигат 50 лв. на имот, сподели Димитров. Другият проблем е, че голяма част от собствениците са откъснати от земята, не следят ползването й, не знаят местоположението й, като голяма част от тях са и в чужбина.
Членовете на БАСЗЗ ще започнат комасационни проекти, за да покажат как те могат да бъдат направени. Вече бе осъществен комасационен проект в с. Катунец.
За нас ползата от комасацията е очевидна и ще я правим и без финансиране от държавата или ЕС, но проблемът е за дребните собственици, за които тези 50 лв. на парцел са много, сподели Димитров.
Още от семинара:
С. Бачев: България не е готова за предстоящите евросубсидии на площ
И. Иванов: Законите защитават само арендаторите, но не и собствениците на земя
БАСЗЗ: Държавата има информация, но не ни казва кой незаконно обработва земя
Свързани компании:
преди 14 години Как по- точно ще се конкурираме с турските и гръцките зеленчуци? Единствения вариант е с дотации. Турците имат 2-3 реколти, заради климата. Не времето ни лъгаха, че сме номер едно по производство, ама храним Големия брат. Грънци! При нас доматите стават юни, юли и август. Вкусни, но за кратко. При оранжерийните цената отива до тавана, щото се иска много топлене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не виждам, какъв е проблемът. Много собственици на дребни парцели се справят добре с отглеждането на нефуражни култури. Ще си връщаме позиции на зеленчукопроизводители като държава, като извиваме ръцете на населението и? Все едно да погнем собствениците на малки апартаменти, да не пречат на бизнеса на големите. Защо да може да пустее гарсониера, вила, къща, земя в регулация, но 10 дка нива да не може, понеже собственикът така иска? Ако някой много го дразни да се хваща и да я обработва. Там където се обработва земята, арендаторите отдавна си разменят парцелите за да им е удобно. Ако някой обаче иска спокойствие и сигурност за поне 10 год. да каже в кой бранш го има! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Хубаво е да се въведе и у нас, швейцарското правило. отговор Сигнализирай за неуместен коментар