След като скочиха невероятно бързо, превръщайки собствениците на жилища в милионери само за няколко години, цените на имотите се сринаха при класическо пръсване на балон. Шокът замрази кредитните пазари и банките преустановиха отпускането на заеми.
Икономическият модел Киотаки-Мур описва японската икономическа криза от 90-те години на миналия век, но изследователят Дейвид Пендълбъри от Thomson Reuters е мнение, че моделът предсказва някои от сегашните условия толкова добре, че може да бъде силен претендент за Нобеловата награда за икономика.
Пендълбъри посочва професора по икономика Нобухиро Киотаки от университета Принстън в Ню Джърси и Джон Мур от Единбургския университет в Шотландия като двама възможни претенденти за Нобеловата награда за 2010 г.
„Това би било много подобаваща награда“, коментира Пендълбъри, цитиран от Ройтерс.
Моделът описва как хората теглят кредити за имоти с презумпцията, че цените ще продължават да растат. Когато вместо това цените паднат, кредитополучателите остават без обезпечение и кредитирането пресъхва.
„Това описва идеално какво се случи. Този модел се оказа много по-силен, отколкото икономическата общност е мислила навремето“, допълва той.
Пендълбъри използва т. нар. индекс на цитиране, за да прогнозира вероятни лауреати на Нобеловата награда за медицина, физика, химия и икономика. Той разглежда колко често проучването на даден експерт се ползва като основа за работата на други и какво е отношението към дадения труд чрез анализ на други големи награди.
Самият Нобелов комитет никога не е разкривал как се избират лауреатите.
Икономиката е особено трудна категория за прогнозиране, казва Пендълбъри.
„Проблемът е, че през последните няколко години заради глобалната финансова криза много икономисти се чудят на собствената си професия. Защото, както всички знаем, нещата не се случиха точно както хората прогнозираха да се развива икономическата система“, обяснява той.
Като възможни кандидатури за Нобел за икономика тази година Пендълбъри сочи също Алберто Алесина от Харвардския университет заради проучване на „пресечната точка между политика и икономика“, както и Кевин Мърфи от Университета в Чикаго за проучване в социалната икономика.