Каква е алтернативата на традиционните спестовни продукти в България

Какви са недостатъците

1. Банките

Търговските банки би трябвало да следват много строги изисквания за управление на риска при кредитиране – трябва да дават повече на брой и по-малки по размер кредити (за да има диверсификация на риска), да не концентрират кредитирането в определени сектори от икономиката (за да не пострадат при проблеми в съответния сектор – като при недвижимите имоти и строителството например), да изискват адекватни обезпечения от кредитополучателите и най-важното – да не кредитират свързани със собствениците и ръководството на банката лица.

При наличието на добра регулаторна рамка и на добросъвестен, компетентен и ефективен регулатор търговските банки в развитите държави са относително стабилни финансово, имат нисък рисков профил и заслужават доверието на масовия и непрофесионален вложител.

Това доверие е важно, защото без него търговските банки не могат да си осигурят заемен капитал (депозити), с който да извършват своята основна дейност (кредитиране). При липсата на някой от горепосочените елементи обаче – липса на добри регулации, неспазване на стриктните изисквания за управление на риска, липса на ефективен регулатор – търговските банки се превръщат бързо във финансови схеми за акумулиране на пари от населението с цел финансиране на бизнеса на собствениците си. Тоест превръщат се по-скоро в частни инвестиционни фондове със съвсем различен (и много по-висок) рисков профил от една добре управлявана и добре регулирана търговска банка. И вече не заслужават доверието на масовия вложител, който не е готов, не иска, а и не знае, че поема много по-висок риск от този в нормална търговска банка.

При добре регулираните и добре управлявани търговски банки вложителите търпят само пазарен риск – това е рискът, на който са изложени кредитополучателите на конкретната банка от икономическата среда. Частично този риск е покрит от схеми за гарантиране на депозитите до определени размери и при определени условия. Затова и лихвите, които добре управляваните и добре капитализирани банки предлагат на своите вложители, обикновено са най-ниската доходност, която масовият вложител може да получи за парите си. Ако човек иска да получи по-сериозна доходност, едва ли ще я постигне с банков депозит в най-стабилната банка на света. Което не значи, че не трябва да има банкови депозити, разбира се.

2. Имотите

Много непрофесионални инвеститори често не виждат друга алтернатива за парите си извън банковите депозити и недвижимите имоти. Покупката на имоти е нещо лесно и разбираемо – всяко семейство има някакъв имот. Но имотите са всъщност инвестиция от най-висок рисков клас, която дори професионалните инвеститори правят само след внимателен анализ и при определени обстоятелства на пазара. Това е така поради няколко важни, но често подминавани и подценявани факта:

1) Имотът е инвестиция, която изисква сравнително голяма сума и концентрира голяма част от състоянието на средностатистическия инвеститор.

2) Цените на имотите са доста волатилни и зависят от много фактори, като икономическия цикъл, политическия риск, данъчната система и т.н. Те могат да спадат от десетки проценти до няколко пъти, както се е случвало и в развитие пазари (Лондон и Токио например) и в България.

3) Имоти лесно се купуват, но трудно се продават, когато се наложи. Те не са особено ликвиден актив и в стандартния случай продавачите чакат от няколко месеца до няколко години преди да успеят да направят сделка.

4) Имотите носят със себе си текущи разходи, които не са малки като процент от стойността им. Такива разходи са данъците, застраховките, охраната и поддръжката. За някои имоти има и допълнителни специфични разходи като вноски в общи фондове и други. И докато разходите са сигурни, то евентуалните приходи от наеми съвсем не са. Ако някой си купи имот, то той трябва да е готов да дава пари за издръжката му (т.е. да има отрицателна текуща доходност), а не да печели от него.

5) Покупката и продажбата на имоти е свързана с плащане на немалки данъци и такси по прехвърлянето. Взети в своята съвкупност, тези фактори правят имотите изключително рискова и потенциално губеща инвестиция за масовия гражданин.

3. Златото

Напоследък на мода са и директните инвестиции в ценни метали, основно в злато. Те могат да са покупки на физическо злато, което хората да си съхраняват сами, или покупки на сертификати за количества злато, съхранявано в големи депозитари на различни места по света. Златото обаче е може би един от най-волатилните продукти – колебанията в цената му могат да са десетки проценти в рамките на една година. Изобщо инвестициите в стоки (било то злато, въглища, нефт, пшеница или никел) като отделен клас активи са високорискова спекулативна стратегия за изключително опитни и специализирани в тази сфера инвеститори. Конкретно златото има неприятното свойство да пада като цена, когато нещата по света изглеждат добре и икономиките растат. Неговото търсене се засилва основно от два фактора – силна политическа нестабилност (разбирайте войни) и очаквания за много висока инфлация при основните валути (разбирайте двуцифрена).

Ако няма такива фактори, печалбите от инвестиции в злато може да са скромни, а загубите да са в десетки проценти. Отделно стои важният въпрос за разходите и рисковете по съхранението. Механизмите и гаранциите при покупка и продажба на физическо злато в България също са доста неясни. Често разликата между котираните цени „купува“ и „продава“ са съществени, продавачите не са регулирани добре и купувачите няма как да са винаги сигурни, че металът, който отнасят в къщи, е точно това, за което са платили.

4. Борсата

Има периоди, в които борсовите спекулации стават втора природа на половината население. Старо правило е, че когато шофьорът на такси, барманът и зъболекарят ви започнат да ви говорят за борсови сделки, трябва спешно да продавате всичко. Това правило се е родило в САЩ преди около век. Обикновено най-големите губещи от борсовите цикли са дребните непрофесионални инвеститори, които влизат последни (купуват най-скъпо) и излизат последни (продават най-евтино) от пазара. Важно е да се поясни какво значи в случая пазар. Истинските борсови пазари се намират доста далече от България. Българската фондова борса е нещо много различно от пазарите в САЩ и Великобритания, и дори от Холандия или Испания, например.

Според критериите за допускане до търговия на развитите пазари (процент свободно търгуеми акции, ликвидност, размер на емисиите и т.н.), най-вероятно няма българска фирма, която да може да се търгува там. Отделно са сериозните и строго налагани регулаторни изисквания за прозрачност, отчетност, стандартите за добро корпоративно управление, изискванията за присъствие на независими директори, представители на миноритарните акционери и т.н. – все неща, по които българският фондов пазар се отличава съществено от развитите страни и то все в негативен план.

Дори и непрофесионалният български инвеститор да е решил да опита с инвестиции на чуждите пазари обаче (ако знае как и къде да си открие подходяща за целта брокерска сметка), трудно ще се ориентира в огромните потоци специализирана информация, която постоянно влияе върху цените на избраните от него акции, и най-вероятно ще прави по-скоро залози на сляпо, от които ако наистина има късмет – ще спечели. А ако няма – ще загуби и то без долна граница на риска.