Каква е алтернативата на традиционните спестовни продукти в България

Днес можем да перифразираме известните думи на Йосиф Сталин така: имаш пари – имаш проблем, нямаш пари – нямаш проблем. Изникват три въпроса - къде са парите, какви са проблемите, и какво трябва да направи лирическият герой, в случая - собственик на парите.

Къде са парите

В световен план парите обичат да се струпват на места, наречени пазари за финансови инструменти. Това са често непонятни за обикновения човек сложни системи за търговия на огромни маси акции, облигации и контракти за физически налични стоки, както и производни на тях инструменти. Огромната част от паричната маса на човечеството се върти в тези системи чрез непрекъсната електронна търговия в реално време, като от моментното търсене и предлагане на всеки инструмент се определя и неговата цена.

Ако сте като средностатистическия гражданин от Западна Европа или Северна Америка, вашите пари вероятно често се разхождат по тези пазари – със или без ваше знание. Паричните спестяванията на обикновения „западен“ човек са инвестирани най-често в различни договорни фондове и частни пенсионни фондове, които от своя страна инвестират парите на клиентите си на световните пазари за финансови инструменти.

Ако сте по-състоятелен гражданин от Западна Европа или Северна Америка (а напоследък все повече и от Азия), вашите пари по-вероятно са инвестирани на тези пазари директно от ваше име (чрез личен инвестиционен фонд или инвестиционна сметка) и са управлявани от професионални инвестиционни мениджъри, които работят в строго регулирани и специализирани фирми за управление на активи. Това постоянно променя парите ви качествено и количествено във времето. И в дългосрочен план печелите съобразно нивото на риска и различни други ограничения, който сте задали на своя инвестиционен мениджър.

Ако сте средностатистически български гражданин обаче, вашите пари може би никога не са попадали на тези пазари. Те сигурно си стоят някъде близо до вас. Най-вероятно в банка. А може би и на по-странно място като сейфа в спалнята ви или в гражданския трезор зад ъгъла. Така парите ви са отделени от световната финансова система и не могат да са ви особено полезни.

Парите, които са по банкови сметки (като депозити) в търговските банки, имат съвсем различна съдба от парите, които са по инвестиционни сметки при лицензирани инвестиционни мениджъри (наричани често „частни банки“ в чужбина и управляващи дружества в България). Търговските банки традиционно не инвестират парите на клиентите си на световните финансови пазари. Те имат по-различна функция и бизнес модел – директно кредитиране, като поемат върху себе си риска между кредиторите (вложителите) и кредитополучателите.

След краха на Lehman Brothers през 2008 г., за да запазят важната обществена роля на търговските банки като посредници при кредитирането на населението и на малкия и среден бизнес, регулаторите в развитите държави поставиха допълнителни ограничения пред тях да инвестират парите на клиентите си и собствените си пари на финансовите пазари.

Така регулаторите подчертаха още веднъж разликата между търговските и инвестиционните банки – първите имат задача да кредитират, т.е. да инвестират в много на брой и сравнително малки по размер кредити за собствена сметка и на собствен риск, а вторите да инвестират на пазарите за финансови инструменти за сметка на своите клиенти.