Светлин Наков: Рецептата е учене чрез практика и чрез правене

На един език ли говорят теорията и практиката? Ценят ли работодателите придобитите извънаудиторни знания и умения на студентите? Осигуряват ли ги висшите училища?

Investor.bg потърси отговор на тези въпроси от част от участниците във втория дискусионен панел „Гласът на бизнеса" на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“.

Ето какво сподели Светлин Наков - създател на алтернативна образователна система за софтуерни инженери, която обхваща обучението по програмиране и софтуерни технологии.

Г-н Наков, сигуряват ли висшите училища необходимите теоретични и практични знания и умения на студентите, с които те по-лесно да се справят на първото си работно място?

Университетите обслужват интересите на лошо организирана феодална система, при която няма стимул да се подготвят кадри за бизнеса. Няма връзка между университетите и бизнеса. А такава не може и да се изгради, защото системата е грешно построена.

В цивилизованите страни преподавателите получават основното си възнаграждение по договори с фирми, където работят съвместно с бизнеса и включват в практически проекти студенти и докторанти. В България на преподавателите им се плаща, за да бягат от практиката и от фирмите, и изрично им се забранява да осъществяват връзка с бизнеса.

В България университетската система стимулира липса на развитие, убива инициативните кадри и новаторите, пречи на бизнеса, а нивото е отвратително ниско.

Например, ако искаме да направим нова специалност в дадено висше училище, то кой трябва да я гласува? Именно професорите, които отдавна не са в час със съвременния свят. Те какво гласуват? Набутват си техните остарели и ненужни предмети и провалят добрата идея. Законът за висшето образование е установил система, в която няма стимул за развитие и иновациите се потъпкват. Изискванията за университетите са да има хабилитирани преподаватели, но не се изисква те да практикуват това, което преподават. Хабилитиран преподавател е станало синоним на некадърен преподавател.

Системата стимулира преподавателите да стават сухи теоретици, да не се развиват, да не следят новостите в техните науки и в света като цяло, да робуват на титли и да се правят, че уж имали научни постижения. От тях се очаква да подготвят кадри за бизнеса, а ги оценяват и атестират по научни приноси. В цивилизованите страни има научни и приложни университети. В приложните университети преподавателите са практици от индустрията на първо място и на второ място преподаватели. При нас теория и практика се засичат само в медицинските специалности и там неслучайно нивото е по-добро.

А какво липсва на обучаващите се в подготовката, което университета не им дава?

Университетът не подготвя студентите за работа. Университетът няма връзка с реалния свят. Университетът не подготвя студентите за живота. Липсва практика! Набива им ненужни теории и унищожава креативността им. Като цяло по-кадърните и будни студенти започват да работят още в първи курс и учат професията на работа, като оставят университета като второстепенна и маловажна задача.

Има само един начин човек да се научи на умения и той е учене чрез практика. Практиката липсва в университетите. Сухата теория не е достатъчна и не подготвя кадри за икономиката, нито пък учени и дори не развива мислещи хора. Само при изпълнена с много реална практика учебна програма, може да се развива качествено образование. Отново в медицината образованието в България все пак има някаква връзка с практиката и в медицинските специалности студентите работят с пациенти докато учат. За съжаление инженерите завършват без да са виждали през живота си машина, но пък знаят за якостта на бетона.

Ценят ли работодателите придобитите извънаудиторни знания и умения на студентите? Колко важни са те за започване на работа?

Работодателите по цял свят се интересуват само от едно: какви умения имаш. Тъй като в университета практически умения почти не се изграждат, нормално е да се уважават повече извънаудиторните обучения, сертификации, външни курсове, стажове и практики. Всички фирми искат опит, за да започнеш работа.

От къде да дойде този опит? Университетът трябва да го дава чрез десетки практически проекти, по които студентите трябва да работят. Учене чрез правене е рецептата. Това търсят фирмите - да си правил много пъти това, което ще работиш, да имаш практически опит. Разбира се, търсят се и други качества, например да можеш да мислиш, да можеш да комуникираш с другите, да може да работиш в екип и всякакви меки умения. Това трябва да се преподава с много, много практика в нашите училища и университети, но те нямат желание и системата ги насърчава да нямат.

Какви препоръки бихте отправил към студентите и преподавателите?

Студентите да си търсят извънуниврситетски начини да влязат в час със съвременни свят, независимо от професията която са избрали. Трябва им практика. Да, практика, практика, практика. Да се хващат и да правят практически проекти, да се включват като стажанти, доброволци, помагачи, дори без заплащане, само и само да практикуват това, което искат да научат. Няма друг начин.

Фирмите търсят умения и опит, а те са натрупват с практика. Студентите нека търсят алтернативи на висшето образование (курсове, академии, учебни центрове и т.н.), да се хващат стажанти, да работят във фирми, още от първи-втори курс - само така ще имат развитие. Или пък да отидат да учат в някой топ университет в чужбина.

И по света образованието не е добро, но в топ 5% от университетите средата те стимулира да се развиваш, така че бих ги препоръчал, особено за специалности, които в България не се търсят: математика, физика, изкуства. Класации има много и добрите университети се знаят. В България няма такива.

Преподавателите са в много незавидна позиция. Те са попаднали в система, която стимулира невежеството, феодализма, липсата на развитие и ако искат да прогресират, трябва да излязат от нея. Съветът ми е да работят нещо практическо като основно занимание и да преподават като странична дейност.

Само така могат да бъдат добри в работата си. Практика, практика, практика. Практиката дава развитие, натрупва умения и опит. За това в университета възможностите са ниски, така че преподавателите да се хващат по фирмите, да бачкат здраво и да предават на студентите реалния си опит от индустрията вместо да повтарят сухи остарели теории от преди 50 години.

Конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката” се организира в партньорство с Виваком, Българска банка за развитие, Висшето училище по застраховане и финанси и VM Ware.

Регистрирайте се за участие в конференцията тук!