С. Асенов: Законова поправка цели да останем с най-разпокъсана земя в ЕС

Стефан Асенов е завършил „Прогнозиране и планиране на икономическите системи” в УНСС и „Финансов контрол” в СА „Д.А. Ценов”, има специализации по Финансови пазари, Банки и финанси по програма на Chartered Institute of Bankers – London и Политически мениджмънт. Има повече от десет годишен опит на българските капиталови и парични пазари. Член е на Съвета на директорите (СД) на Булленд инвестмънт АДСИЦ, което е член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). 

- Г-н Асенов, последните десет дни страстите бяха разбунени от готвените промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, какво е вашето мнение за тях - и като член на БАСЗЗ?

Бях много неприятно изненадан от новината за законодателната инициатива на трима депутати от Комисията по земеделие и храни (КЗХ) в Народното събрание, с която се опитват да възстановят член 4а в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. За готвените промени получихме информация от публикации в медиите, което е доказателство че са изготвени на „тъмно’’ по една порочна политическа практика, която се надявах да е безвъзвратно отминала. Този факт е изключително притеснителен, тъй като противоречи на заявената политика от правителството за открито управление на основата на диалог с неправителствените организации (НПО) и браншовите организации.

- Какви промени точно се предлагат?

Прави се опит да се възстанови отмененият преди повече от година член 4а в закона и то още по-рестриктивно. Идеята е собственик на земеделска земя, ако реши да я продаде, да е длъжен да я предложи първо на арендатора, ако има сключен договор минимум за четири години, и арендаторът е изплатил всички дължими суми на собственика към момента.

- Как ще се отрази подобна поправка, ако бъде гласувана?

Ако бъде приета, тази поправка ще блокира реформата в сектора и ще ни върне години назад. Което е недопустимо в момент, когато сме в „окото” на глобалната финансова криза, секторът е започнал да се стабилизира (цената на земеделската земя и рентите се увеличиха за няколко години с над 500%) и в момент, когато сме на прага да преминем от субсидии на земеделските производители от хектар на стопанство. Или с други думи не мога да преценя кои ще са по-ощетени от поправката – собствениците на земеделски земи или арендаторите?

Що се отнася до собствениците, то е много вероятно да се сблъскат със старите практики, когато при тяхно желание за продажба (право, гарантирано им от Конституцията на РБ) и заявен инвеститорски интерес те с месеци не можеха да се сдобият с документ от арендаторите, че желаят или не желаят да се възползват от законовото си право, а в други случаи и бяха принудени да продават на наемателите си на занижени цени, далеч от пазарните.

Ще се отрази негативно и на пазара на земеделска земя. България ще продължи дълги години да бъде европейската държава с най-разпокъсаната земеделска земя. Това автоматично води до блокиране на каквито и да било сериозни инвестиции в сектора, защото няма сериозен български или чуждестранен инвеститор, който да вложи милиони в актив, който ще го „закрепости” към арендатора му! Веднага ще се усети и в нивата на получаваните аренди, които ще спрат да се покачват и да се приближават към европейските нива.

Положението при арендаторите ще е още по-лошо. Все по-малко собственици ще рискуват да отдават своята земя с дългосрочни договори за аренда, а много ще предпочетат договори за наем. Защото арендаторите, хората, които обработват земята, са най-защитени при арендните договори, но с новите изменения се нарушават правата на собствениците и те няма да рискуват. Друг е въпросът, че към момента арендните отношения не са много добре разписани в нормативната база и самите арендатори са привилегирована страна. При дългосрочните договори за аренда и в момента собственик не може току така да го прекрати. Например при безсрочен договор за аренда, процедура по прекратяването му може да започне едностранно чак след четвъртата година и тогава влиза в действие двугодишно предизвестие. Всичко това се случва в годината, в която започва реформата, свързана със субсидиите на производителите. Много е вероятно при гласуването на подобна поправка арендаторите да загубят законовото основание за обработване на немалка част от земите си и да бъдат ощетени при преминаването на субсидирането от хектар към стопанство.

- Какво смятате, че трябва да се направи, за да се избегне подобно негативно развитие на събитията?

Мисля, че вносителите и парламентарната комисия по ЗХ трябва да направи обществено обсъждане на подобна поправка. Това е единственият начин да не останат впечатления за лобизъм, непрозрачност, „миниране’’ на реформата и субективизъм. Има достатъчно време, корекциите могат да бъдат направени както в комисиите, така също и на първо и второ четене на закона.

- В този ред на мисли докъде стигна процесът на комасация?

Тъжната истина е, че все още е блокиран. Независимо от осъзнаването на проблема, все още нищо не се прави.

Липсва както специализиран закон, така също стимули, но най-фрапантното е, че все още не е отворена мярка 125 от еврофондовете, средствата от която могат да се ползват целево за процеса на комасация, тъй като според ресорното министерство няма достатъчно заявен интерес.

Всичко това е странно, при положение че в началото на 2010 г. на организирана от БАСЗЗ кръгла маса на тема „Реформата в българското земеделие” всички участници, в това число и МЗХ, се обединиха около тезата, че са необходими спешни мерки, включително и закон за комасация. Против се обявиха единствено от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

На този фон един от големите АДСИЦ и с участието на членовете на БАСЗЗ завършват първия по рода си проект за комасация в България. Комасират се около 7 000 дка земеделска земя в землището на село Катунец. Държавата участва с експертна помощ, а общината независимо от желанието си не можа да се включи, тъй като не притежава към момента обработваема земя.

- На какви ценови нива се сключват сделки със земеделска земя в момента?

След пика на цените в края на 2008 година цените на земята устойчиво се закрепиха в интервала 250/320 лв./дка. Ако продаваната земя е по-голямо количество и е съсредоточена в едно землище или съседни и е между 1 и 4 категория, разбира се може да се начисли и допълнителна премия за продавача.
В случая основният проблем отново е разпокъсаността на парцелите. Независимо от полаганите усилия до момента за последните 20 години собствеността си е сменила не повече от 8% от земеделската земя.

- Какви са актуалните тенденции при цената на земеделската земя?

Тенденциите в краткосрочен план са за запазване на сегашните нива, а в дългосрочен зависят от твърде много фактори. Нормално е да се очаква приближаване на цените до тези на съседните ни държави, ако успеем да предложим същия продукт - комасирани земи, добра инфраструктура и изчистени взаимоотношения при ползването.

Искам да ви обърна внимание на една нова и много интересна тенденция. Наблюдава се навлизането на нови арендатори на пазара, лица, които до момента бяха единствено собственици на земеделска земя. Този факт оказва допълнително положително влияние. В някои землища от години не беше влизала техника, а в други поради проблемите в отрасъла има арендатори, които изоставяха земите, защото нямаха средства, за да ги обработват.

- Какви са тенденциите при рентите?

Рентите биват два вида - натурални и парични. Натуралните се договарят в много варианти и е трудно да се говори за тенденции при тях, но е ясно, че при добра реколта и цена на зърното ще са по-високи.

Паричните ренти са нещо конкретно и в момента се движат около 25 лева и по-рядко около 30 лв./дка. През последните години се наблюдава увеличението им на годишна база с около 1-2 лв./дка. което е приблизително 10-20%.

- Съществува ли вариант дребните собственици на земеделска земя да бъдат мотивирани да се грижат за собствеността си?

За да има интерес от страна на собствениците на земеделски земи, трябва да им се предложи нещо конкретно. И в момента съществува текст в закона (който за съжаление не се спазва), а именно събраните ренти от арендаторите за неправомерно ползваните и обработвани от тях земи трябва да се превеждат в извънбюджетна сметка към съответната община. След това собствениците трябва да бъдат уведомени и кметът да им преведе дължимата сума. За съжаление кметовете не са заинтересовани да спазват тази клауза и носенето единствено на административна отговорност и то до 2 хил. лева не може да ги дисциплинира.

- Внесените и впоследствие изтеглени промени в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) също попаднаха във фокуса на общественото мнение, какво мислите за тях?

Лично аз съм против по няколко причини. В България земеделската земя е 25-30 млн. дка, от които 5 млн., или около 17%, са необработваеми и пустеещи. Предлага се за земи от 1-ва до 4-та категория да не може да се сменя предназначението им и да се изграждат ВЕИ. Но къде е казано, че до изградена ветрогенераторна перка не може да се извършва земеделие? Или че под фотоволтаичната инсталация не може да има засети люцерна или друго. Точно обратното, ако под фотоволтаика не се засее подобна култура, КПД му пада с около 20%. Къде са държавните прогнози за това от колко, каква и къде да се намира земеделската земя, която е необходима, за да може България да изпълни поетите европейски ангажименти до 2020 година минимум 16% от крайното енергийно потребление на страната да идва от ВЕИ? Аз не съм виждал подобно проучване и анализ. Да не говорим, че само около 3% от територията на България е реално подходяща за изграждане на ВЕИ, в случая ветрогенератори и фотоволтаични системи.

Смущаващ е и фактът, че рестрикциите на закона са насочени към изграждането на ВЕИ, но никъде не се спомена, че е забранено да се изгражда предприятие, хотел, бензиностанция или друго на тази земя?!

- Какво е мнението ви за идеята на правителството за една от антикризисните им мерки, а именно с продажбата и отдаването под наем и/или аренда на около 1 млн. дка. от държавния поземлен фонд да се подпомогне бюджета?

Тази мярка е напълно реализируема и реална, но всичко ще зависи от начина на прилагането й. На първо място държавната администрация ще трябва да се съобрази със стопанската година в земеделието, която е различна от календарната и финансовата. Нещо, което до момента създава изключителни затруднения.

На второ място е необходимо да се направи информационна кампания. И всеки инвеститор, независимо дали желае да закупи, или само да обработва, да има пълната информация и достатъчно време да се подготви за процедурите. Не на последно място е необходимо да се направи напълно прозрачно и по възможност с търгове или конкурси с явно наддаване.

- Моля, разкажете за предстоящата промяна на алгоритъма за субсидиране на земеделските производители и преминаването им от субсидия на хектар към такава за стопанство.

Това е една нова директива на комисаря по земеделие в ЕС и се отнася за цялата европейска общност. Все още не е ясно кое и как ще става. Все още се проучва европейският опит.

Логиката най-общо е, че вече земеделските стопани няма да получават субсидия на хектар, а на цяло стопанство или т.н. схема на единно плащане. За целта ще трябва да се определи референтен период, който да се вземе за база. Алгоритъмът ще включва получените помощи за определен период от време, ще се направи съотношение към обработваната земя и резултатът ще бъде това, което стопанинът ще получава за стопанството си. Ще трябва да се направи алгоритъм и резервен фонд за новите земеделски стопани, които не са имали дейност, а следователно и история до момента.

Съгласно политиката за развитие на селските райони за периода 2007/2013 година държавите членки на ЕС ще инвестират над 88 млрд. евро. Ще се разходват целево за подобряване на конкурентността на земеделието и лесовъдството, да защитават околната среда и природата, да подобрят качеството на живот и диверсификацията на икономиката в селските райони. Дали и колко ще успеем да усвоим ние ще зависи от капацитета на държавната администрация и предприемаческата активност на икономическите субекти.