И. Бойков: Очаква се до 600 млн. лева да бъдат вложени в пътища през 2010

Иван Бойков е машинен инженер, завършил е Техническия университет през 1974 г. Работил е в "Енергопроект", в "Цимент плант" - Темелково, "Балканкар" АД, "ЗИТ Инвест" АД. От 1997-2001 г. е народен представител и е член на комисиите по индустриална политика и по опазване на околната среда.

От 2001-2003 г. е генерален секретар на ФИГ "РЕИ холдинг" АД, след което е изпълнителен директор на Българската браншова камара "Пътища". Заместник – председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. Понастоящем е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Има над 40 публикации, статии и анализи в областта на индустриалната политика, проблемите на браншовите организации в България, пътното строителство, проектирането и инженеринга.

С г-н Бойков разговаряме за ситуацията в строителната индустрия, за задълженията на държавата към нея и перспективите пред бранша:

- Г-н Бойков, какви са очакванията Ви за строителната активност през 2010?

Очакванията ми са негативни и то обективно, тъй като от юни миналата година няма обявени значими обществени поръчки, няма инвестиционна активност от страна на държавата. Напротив, тя се затваря от гледна точка на това, че за да се балансира бюджета, всякакви разходи се намаляват. От друга страна, частните инвеститори се изтеглиха от България. Старите обекти са замразени. Нови не се откриват, ако се откриват, те се броят на пръсти. Така че от 16 млрд. лева дял на строителството в БВП, през 2009 г. ще отчетем между 8 и 10 млрд. лева дял, като спадът е над 30%, което практически не е криза, а е катастрофа за строителния бизнес.

- Как оценявате подписаното споразумение за изплащане на държавните задължения към строителните фирми (с10% намаление на дължимите думи)?

Очаквам да видя дали ще си изпълнят споразумението. Поне до края на януари трябва да има 40 млн. лева разплащане през Министерството на регионалното развитие и благоустройството към строителните фирми. В процес на разговори сме с различни министерства за окончателно уточняване на задълженията към строителния бизнес. Ще търсим среща до края на месеца с министъра на финансите да видим как ще протекат разплащанията от другите министерства по другите задължения. По наша информация, подадена от фирмите, в момента има около 800 млн. лева задължения към строителните фирми, като подчертавам, че те не са само от бюджета, а и по различни програми.

- Коментирахте очакванията за строителния обем през 2009 г., а какви са те за 2010 г.?

За 2010 към момента нямаме индикация какво ще има по европейските програми и по поръчките на държавата за строителство. Бюджетът, който беше приет, предполага още по-голямо свиване на инвестиционната дейност на правителството. Надеждата е, че към полугодието ще се видят какви са приходите и как работи държавата и ако се създадат повече пари, те ще отидат за инвестиции.

Но тази година ще е най-тежка за строителния бранш, тъй като няма ресурс за ново строителство към момента. Европейските програми преполагат стартиране на магистрала „Тракия”, но там най-много 150 млн. лева да се вложат в ефективно строителство тази година. За магистралите „Струма” и „Марица” засега няма яснота дали ще има строителство през 2010, но може би ще има търгове. Има още два проекта, за които се говори, че ще се намерят пари. Единият е южната дъга, която трябва да продължи до „Младост” от „Симеоново”, но там не са готови още тръжните процедури. Другият е довършване един участък от „Марица”. Говори се за пускане на транзитни пътища V и VI - програми за рехабилитация на пътища на Световната банка и Европейската инвестиционна банка, но още не е задвижено.

Общо взето се събира обем от около 500-600 млн. лева по пътищата, за които има шанс тази година да тръгнат, но те ще захранят малък брой фирми. Проблемно е положението с околната среда. С Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). ПУДООС има подписани договори и неплатени средства в размер на 97 млн. лева и има бъдеща дейност. Там нещата са предоговорени за две години напред, тоест нищо ново няма да се случи. Общините нямат собствен ресурс. Те бяха сериозен източник на обществени поръчки през програмите „Развитие на селските райони” и „Околна среда”. Заради промяна в концепцията на програмата за околната среда обаче множеството малки пречиствателни станции и канализации бяха спрени и се пристъпи към изпълнение на пречиствателни станции за големите градове каквото е нашето задължение по договора за предприсъединяване. Така че тази година едва ли ще има кой знае каква строителна дейност по тази програма. Има няколко проекта, които са по транспорта - в жп сектора, но те са на много ранен етап.

От това, с което разполагаме в момента не можем да кажем, че нещата ще тръгнат към по-добре. По-скоро ще бъдем в застой.

- Кога очаквате оттласкане от дъното при инвестициите в строителството?

2011 предполагам ще бъде годината на по-засилена инвестиционна активност, тъй като кризата в Европа ще бъде отминала. Ще се повиши активността на инвеститорите и може би ще се тръгне към възстановяване и по-широк инвестиционен интерес. Ще има и по-голям ресурс.

- Споменахте за проектите в инженерното строителство. Каква е ситуацията при сградното строителство?

Сградното строителство практически се пренасити. Има един огромен обем свободни жилищни площи и хотели и там няма да има възстановяване. Разбира се ще се строят нови офис площи и нови сгради, но те ще бъдат единични случаи. Това масово застрояване няма да го има. Него го и няма вече. Там нещата отиват рязко надолу и от 65-70% дял в общата строителна продукция, предполагам че ще се падне на 40-45%.

- Колко строителни фирми са фалирали през 2009?

За фалит в България е пресилено да се говори, просто инструментът на фалита го няма действащ. По наши данни около 1200 фирми са се отказали от строителна дейност през годината.

- Колко смятате, че ще бъдат закрити тази година?

Към полугодието ще ни бъде ясно, когато бъдат годишните потвърждения, но предполагам, че ще останат между 3000 и 4000 фирми. Те бяха 5800, сега са към 4200-4300. По-лошото е, че те се декапитализират и минават в по-ниска категория, тъй като им пада обемът извършена работа в миналите години. На строителния пазар ще се получи така, че големите фирми ще оцелеят, ще излязат по-силни, но при малките и средни фирми, които държат големия обем, ще има голяма промяна. Там нещата са много тежки и надали ще издържат голям брой от тях. Основната част от прекратилите дейността си 1200 фирми, са малки и средни.

- В такъв случай може ли да се стигне до олигопол на големите строителни фирми?

По принцип структурата в големите европейски държави е точно такава. Имам 5-6 до 10 големи фирми, които са универсални и покриват сектора на големите обществени поръчки и малки и средни фирми, които са специализирани за определени видове дейности. Мисля, че България успешно върви към такава организация и това е нормално за една добре структурирана европейска държава. Тези 2000-3000 фирми, които възникнаха в България масово спонтанно през годините, бяха насочени главно към жилищно строителство. Имаше фирма за кооперация, фирма за хотел и други, но те нямат бъдеще, те си отиват.

- Какви други нови тендеции в бранша можем да наблюдаваме?

Наблюдаваме постоянно навлизане на чужди големи строителни фирми. Те купуват множество фирми, за да се настанят на пазара или създават свои филиали. В камарата има регистрирани около 30 такива големи фирми. Те са тук, защото очакват бъдещо равитие на инвестициите в областта на инфраструктурата и ВиК сектора и очакват да работят на нашия пазар добре.

- Какви ще бъдат тези фирми?

Ще има представителства на големите европейски фирми и в България. Те са германски, испански, френски и традиционните фирми от Гърция и Турция, които оперират на нашия пазар.

- А що се отнася до жилищата какви са очакванията Ви за изменения в цените им през 2010?

Ние следим периферно този процес, тъй като цените на кв. м касаят и строителната активност в тази сфера. Те са достигнали критична стойност. Оттук нататък не знам какви резерви могат да имат инвеститорите в строителството, за да свалят цени. Може би ще продават на всяка цена, тъй като има много свободни площи. Няма тенденция на отлепяне от дъното и при цените. Или ще падат още малко, или ще се задържат на това ниво стига да могат инвеститорите да чакат.

- Кога очаквате да се засилят продажбите на жилища?

Излизането от такава криза е в рамките на 10 години. Това е опитът, който споделиха нашите френски колеги, които са имали няколко такива кризи, както и други наши европейски колеги. Те казаха, че възстановяването на този пазар е бавно и постепенно. Така както бързо расте, така и бавно се възстановява. Но никага няма да достигнем тези цени и този обем на строителство вече. Това беше просто едно засищане на едно празно поле, каквото беше България в тази област.

- Това десетгодишно възстановяване само за жилищния сектор ли се отнася?

Да, само за жилищата. Инфраструктурата ще се развива бързо. Ние имахме един критичен период, който всяка страна преминава, като се присъединява към Европейския съюз (ЕС). Това една подготовка, начин на работа, напасване на администрации, манталитет ако щете, документално оформяне... Този критичен период течеше тези три години. Оттук нататък вече ще строим. И то много сериозно. България е най-изостаналата държава, смело мога да кажа, по инженерна инфраструктура като член на ЕС. Рано или късно, но по-скоро рано, ние ще наваксаме и ще се приближим към средноевропейските стандарти за пътища, за ВиК, за пречиствателни станции, за оптична мрежа и т.н. Просто трябва да ги покрием и няма да ни оставят да не ги покрием, защото сме една структура, една държава в ЕС.

- Подобрява ли се сътрудничеството между държавата и строителния бранш?

Процесът е много сложен и бавен. Той е по-скоро политически. Въпрос на отношение на държавата към бизнеса. Бизнесът бързо се променя, защото е гъвкав и е интегриран с ЕС. Работим с чужди фирми и знаем как се работи в чужбина. Нашата държава още страда от „комплекса на началника”. Но вече има други тендеции, доста хора от бизнеса напредват, има министър, който е от бизнеса, и се търси партньорство, а не заповед, не принуда, защото държавата губи от принудата. Принудата не постига нищо в новата среда, в която живее България.