Дейвид Сим: Небостъргачите са смешни

Дейвид Сим е асоцииран партньор в датската консултантска компания за архитектура и градоустройство Gehl Architects. Роден е в Швеция и има докторска степен от Университета в Лунд, Швеция. Работил е по разработването на модели за по-висока гъстота и разнообразие на градската среда, които са приложени в различни проекти. Сред проектите, по които е работил, е и кулата на U2 в Ирландия, която е проектирана от Foster + Partners. Въпросната кула в момента се изгражда в Дъблин, като в нея рок групата ще има звукозаписно студио.

Сим е гост-лектор в редица световни университети и институции в Европа и Австралия. У нас той ще пристигне в средата на април, за да вземе участие в конференцията Balrec, която ще се проведе на 15 и 16 април в София с медийното партньорство на Investor.bg.

- Какво според вас може да се направи, за да се внесе ред в архитектурния хаос, който се получава при бързото разрастване на градове като София?

Първо да уточня, че всъщност не съм бил в София, затова трябва много да внимавам какво казвам. Въпреки това опитът ми с други градове в бившия Съветски съюз и бивша Югославия ми казва, че има тенденция предприемачите да искат да постигнат бърза възвръщаемост, вместо да гледат дългосрочно.

Затова се използват повече американски и дори азиатски модели вместо традиционни европейски модели за застрояване. Мисля, че това е жалко.

Някои от най-красивите градове в Европа са във вашата част на света – прекрасни, незабравими места – мисля, че мога да твърдя, че малка част от най-новите сгради са незабравими.

- Нормален ли е според вас процесът на презастрояване в курортите, който у нас е ясно видим и в планините и по Черноморието? Ще пострада ли сериозно българският туризъм от този процес или това е глобален проблем, който едва ли ще спре туристическият поток? Можете ли да дадете примери с развитието на туризма в други държави, в които протичат сходни процеси?

Мисля, че алчността е нормална. Да, разбира се, това, за което говорите, е много нормален процес. Въпреки това не значи, че е правилен. И тук не става дума само за морал. Съществува голям риск от разрушаване на места, които някога са били привлекателни, като по този начин се убива тяхната стойност. Също като да се простреляш в крака – да си навредиш сам на себе си.

- Какви са възможните урбанистични решения за градове като София, които страдат от непрекъснато увеличаващ се трафик и буквално се задръстват от автомобили?

Традиционният модел европейско строителство с булеварди и вътрешни дворове, фронтална и задна част на сградите, смесено предназначение с магазини и бизнес части на приземния етаж, съединени сгради и нищо по-високо от нормалната височина в Париж (6-7 етажа) – това е чудесен модел.

Може да имате висока гъстота, но да създадете град, където всички поколения и различни дейности да съществуват заедно в хармония. Това е град, който запазва своята стойност и продължава да я увеличава.

Относно трафика, както и в други части на света, първите мъже на града трябва да се изправят и да защитават своите градове в името на всички граждани – дори и на онези без коли. Добър модел за подражание са градове като Копенхаген – с пешеходен център, улици с предимство за пешеходците, велосипедни алеи и градски транспорт, предлагащ чудесни връзки между различните части на града.

Барселона, която някога бе смятана за мръсен индустриален град, изцяло се преобрази в град с прекрасни обществени площи, където е удоволствие да прекарваш времето си. Това наложи да се намали броят на автомобилите и да се направи място за хората. Барселона е не просто страхотен туристически град, а и много хубав град за живеене.

- Коя балканска държава решава най-успешно проблемите си, свързани с понякога неконтролируемото строителство, породено от силния инвестиционен интерес към региона?

Не знам.

- Ще се запази ли и в бъдеще този интерес или ще бъде повлиян от всеобщата криза на финансовите пазари, отразяваща се в забавяне на редица западни пазари на имоти?

Вероятно известно забавяне би се отразило добре. Кое развитие може да устои на рецесия? Имотите ще останат добра инвестиция, но мисля, че инвеститорите ще стават все по-придирчиви в инвестиционния си избор.

- Удачно решение ли са небостъргачите за София и други балкански градове, чиято архитектура е далеч по-различна от стила на големите американски ситита и новите азиатски бизнес центрове? И пасва ли идеята за такива сгради на психологическите нагласи тук? Много от проектите за небостъргачи в България срещнаха и сериозна съпротива от граждански и екологични организации...

За мен небостъргачите са смешни. Имам предвид – обликът на Ню Йорк и Чикаго принадлежи на архитектурна епоха, напомняща малко на Барока – много интересна, но която на практика не съответства на днешните нужди. Небостъргачите не са подходящи за дом. Семействата и особено децата, може наистина да страдат. Наред с това не са подходящи и за работно място. Скъпи са за изграждане и за поддръжка. Наред с това имат ужасен ефект върху микроклимата на града на ниво улица. Небостъргачите просто не са екологично съобразни.

- До каква степен ще се запази ролята и обликът на големите търговски улици в градовете предвид бурното строителство на търговски центрове?

Най-новите молове в САЩ вече представляват открити пространства и архитектите полагат големи усилия да ги направят да изглеждат като европейски търговски улици. Също така търговците в САЩ и Западна Европа осъзнават, че разходите за управление в открита среда като улици и площади са много по-ниски в сравнение със закритите молове.

Пазаруването по улиците е много по-екологично в сравнение с моловете. Затова след като вече имаме улиците защо да пилеем време и пари да строим молове?

- Познавате ли работата на български архитекти? На какво ниво е тя според вас?

Аз мисля по-скоро по отношение на архитектура отколкото архитекти. Моментално се сещам за традиционни къщи – еркери ли им казват или кьоск – с дворове и декорирани врати. Разбира се, София е един от най-старите градове в Европа с всички класически характерни черти на страхотен град – катедрала, джамия, дворци, театър, съдебни сгради, галерии и т.н.... всичко, което е необходимо на един класически град.

- Кой трябва да е водещият елемент за архитекта или дизайнера – креативност или прагматичност, лесна приложимост? Какво търсят повече клиентите?

Мисля, че креативност и прагматичност могат да вървят ръка за ръка. Това означава да бъдеш наистина креативен. Мисля, че архитектите трябва да отделят време да образоват клиентите, което никак не е лесно, тъй като предприемачите „знаят какво искат“, но дали знаят какво е добре за тях?

Архитектите обаче също трябва да отделят време за себе си и да изучат градовете си, за да могат да ги разбират по-добре.

- Можете ли да опишете локацията и дизайна, които сте избрали за вашия собствен дом и офис?

Офисът на Gehl Architects е в един бивш апартамент – много голям и класически – в центъра на Копенхаген. Има високи тавани с гипсопластики, големи еркерни прозорци и красиво стълбище със старовремски асансьор – вероятно най-старият в Копенхаген. Струва си да се обърне внимание на факта, че този бивш апартамент е достатъчно стабилен, за да бъде превърнат във великолепно работно място.

Централната локация в центъра е от жизненоважно значение – можеш да свършиш много работа на път към офиса и обратно към къщи. Също така не ти трябва паркинг – можеш да ползваш градски транспорт, да ходиш пеша или с колело.

Аз идвам с влак от Швеция всяка сутрин – всъщност сега, дори докато отговарям на въпросите Ви, съм във влака.

Жилището ми е една много тясна градска къща на една главна улица в Лунд. Проектирана е от датски архитект. Тя е само 4,5 м широка и има три етажа и подземен етаж. Имам малка градина – точно колкото за обяд на открито. Тя е добър пример за модела, за който говорихме – ниско строителство и висока гъстота. Също така се оказа много успешна инвестиция. Локацията в града е перфектна – мога да стигна пеш до всякъде. Имам подземен гараж, но никога не ми трябва кола.

Какво по-цивилизовано от една разходка в един прекрасен европейски град?