Как се превръщат изоставени фабрики в хотели

От старите панелни блокове в България може да стане един много хубав паметник - ако събориш всички и остане само един, казва холандският дизайнер Ян Мелис

Холандският дизайнер Ян Мелис е завършил Академията по индустриален дизайн в Айндховен. В момента е ръководител на департамента по вътрешен дизайн на Дизайн академията в Айндховен и преподавател по мебелен дизайн в академията Willem de Kooning в Ротердам.

Сред най-впечатляващите му проекти е проектът Hotel Insomnia (хотел „Безсъние“) в холандския град Флисинген. Използвана в миналото за корабостроителница и ремонт на плавателни съдове, постройката е превърната в мотел с висока артистична стойност.

Ян Мелис беше в София за изложенията СИХРЕ и „Светът на мебелите”. С него разговаряме за превръщането на сградите в идеи, дизайна и разликите между Източна и Западна Европа.

- Г-н Мелис, имате разнообразни проекти - от душ-водопад до Hotel Insomnia през различни интериори и продукти. Кой от тях Ви е любим, кой Ви изразява най-добре като дизайнер и какво ги обединява?

Ще започна в обратен ред – според мен ги обединява идеята, концепцията. Каквато и да е ситуацията, ако направиш добро проучване и добър анализ, получаваш добра концепция – това важи за всичко. Двата споменати проекта ги делят близо 20 години и двата са ми доста любими, като между тях имам много различни проекти. Образованието ми е на дизайнер на продукти, но сега се развивам към интериорен и екстериорен дизайн. Hotel Insomnia ми е особено любим, той е и съвсем нов. Хареса ми също, че докато при продуктовия дизайн винаги трябва да се чака, докато започне производство, сградата за проекта си беше готова.

- Как финансирахте проекта – с частен инвеститор или обществена институция?

Обществена институция. Той е част от доста по-голям проект, при който цял район на град Флисинген се възстановява, като около една четвърт от зоната вече е в процес на реорганизация. Една фондация подкрепи идеята и реши да провери какъв потенциал има сградата. Проектът беше подкрепен и от общината. Той всъщност се явява по-скоро проучване преди реалното възстановяване на зоната.

- Възможно ли да се отседне в този хотел сега?

Не, това беше проучване на потенциала на мястото и сградата. Можеш да посетиш хотела, но не и да отседнеш. Просто сградата е стара и не е толкова безопасна – например трябва да се направят още стълби и изходи, за да отговаря на изискванията за пожаробезопасност. Всичко това ще бъде направено на по-късен етап, сега просто проучвахме.

- В България има много изоставени индустриални сгради. Би ли представлявал интерес за Вас реализирането на подобен проект тук?

Да, определено би ми било интересно. Но не просто работата, по която и да било сграда. Трябва да бъде правилната сграда на правилното място, за да си струва проектът. В Холандия има два доста популярни хотела – в Амстердам и Ротердам – те се намираха в почти изоставени райони, но инвеститорите откриха, че в района има потенциал. Започнаха проекта, дойдоха медии, други бизнеси и районът се преобрази.

- В какво друго могат да се превръщат старите сгради?

В най-различни неща – музеи, галерии, центрове за кино или музика, дори апартаменти.

- Според Вас има ли шанс старите панелни блокове да бъдат превърнати в по-приятни гледки?

Мисля, че може да стане хубав паметник - ако събориш всички и остане само един. Това е наследство от друго време, целият начин на строене е толкова старомоден. В източен Берлин например много такива блокове са съборени, а други се реконструират и като интериор, и като екстериор. Обединяват два апартамента в един, обновяват фасадата.

- Има ли някаква разлика между Западна и Източна Европа по отношение на дизайна, който се предпочита?

Има много разлики. В известна степен те са повлияни от миналото. При социализма имаш един стол, една маса и всеки притежава еднакви вещи. По това време е била заличена цялата култура на разнообразие. В източен Берлин например имаха само два типа цигари, на които не се правеше никакъв маркетинг.

На Запад има огромен избор. Източните страни наваксват това. Традицията е била заличена, но вече е възстановена и се развива. След около 10 години всичко ще бъде на едно ниво, но вкусовете винаги ще се различават, защото това са различни култури.

- Скъпо ли е в Холандия да си позволиш създаване на интериор, достъпно ли е за много хора?

Достъпно е, да. Но не винаги качеството е добро, пък и вкусовете се различават. Парите нямат толкова голямо значение, важно е какво място заема интериорът в живота на хората. Има богати хора, които живеят в ужасна, посредствена среда, просто не държат на това.

- Някои дизайни лесно се копират. Случвало ли се да е ви откраднат идея?

Случва се, да. Случва се постоянно. Има много тънка разлика обаче между кражбата и вдъхновението. Идеята за душа-водопад например беше нова според мен, но след време я видях възпроизведена от една италианска фабрика и продължавам да я срещам в различни форми, но същата идея. Не знам дали може да се каже, че е открадната, или става въпрос за вдъхновение.

Но имам една лампа (Crosslight – лампа, изработена за дизайнерската компания „Dark“), която няколко пъти се опитват да крадат, но производителят ги съди и я изтеглят от пазара. Принципът е следният - ако нещо стане успешно, особено във финансово отношение, със сигурност ще бъде изкопирано. Ужасно, но факт.

- Кой е за Вас символът на Холандия, създаден от човек, като вятърните мелници например?

Сирене, холандските лалета, те са изкуствено създадени от хората, дигите...

- Във връзка с дигите, имате проект, който ми се струва повлиян от тях?

О, да – Netherland NY (Холандия, Ню Йорк). През 1999 г. имах поръчка от един инвеститор, голяма холандска компания за създаването на концепция, която да проучи потенциала на изграждането на изкуствен остров, ограден с диги, пред Манхатън, който да пресъздаде холандски пейзаж с много канали, където да избягаш от забързания живот в града. Но се оказа много скъпо, не се намериха други инвеститори.

- Кой е проектът, който мечтаете да реализирате?

Би ми харесало да работя заедно с архитекта от самото начало на създаването на една сграда.

- България и Холандия са туристически атракции. Какъв според вас е ключът да се привличат хората към едно място?

Преживяването на нещо специално. Хотелите трябва да предоставят уникално преживяване и повече общуване. В този свят физическият контакт става все по-малък заради интернет и мобилните комуникации. Хората трябва да се срещат с други хора, защо да не го правят в хотел.

- За първи път сте в България, какви са първите Ви впечатления?

Тук съм от вчера сутрин (от сряда, б.а.), тръгвам си утре (петък, б.а.). Имах някакви общи познания за България, но ме изненада колко професионално е всичко тук – компанията, която ме покани, хотелът, в който съм отседнал, ресторантите, журналистите.

В един ресторант тук забелязах, че хората наистина се забавляват, танцуват, пеят заедно. В Холандия най-често двама човека или най-много четирима отиват заедно на ресторант и си говорят, но не е толкова весело. Природата ви е много хубава също.

- Какви са впечатленията Ви от София?

В центъра на София видях много хубави сгради. Може би някои райони настина са занемарени, но съм сигурен, че в рамките на няколко години, когато средствата от европейските фондове потекат насам, това ще се оправи. Така се случва навсякъде.

Мисля, че София има много добро бъдеще, както в бизнес насока, така и като туристическа дестинация. Нещата ще се подобрят, вече са се подобрили значително от 1991 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.