Бойко Яръмов: Наемателите на офиси търсят по-кратки и гъвкави договори

Бойко Яръмов е съосновател и изпълнителен директор на Campus X - водещ хъб и интегрирана екосистема за технологични компании и талант. Той също е съосновател на Телерик Академия - водеща образователна организация, която подготвя ученици, студенти и специалисти от различни области за дигиталното бъдеще.

През 2002 г. заедно със Светозар Георгиев, Васил Терзиев и Христо Косев основават глобалната софтуерна компания – Telerik, придобита от Progress през 2014 г. През 2009 г. четиримата създават и успешния образователен проект – Телерик Академия, който днес оперира като самостоятелна организация, отделена от компанията и под ръководството на четиримата основатели.

През годините Бойко Яръмов заема различни позиции в Telerik, включително главен директор „Операции“ (COO), главен директор „Процеси“ (CPO) и главен информационен директор (CIO). Преди Telerik той е бил управляващ директор на водеща английска софтуерна компания, разработваща HR решения. Завършил е „Бизнес администрация“ и „История“ в Американския университет в България.

Технологичните компании са един от двигателите на търсенето на офис площи в София. Как пандемията промени отношението им към офисите? Стигна ли се до намаляване на офис площи?

Наистина дълго време технологичните компании бяха индикатор за усвояване на големи квадратури офисни площи. Разпознаваеми брандове ангажираха емблематични сгради с цел престиж, привличане на талант и „видимост“ в технологичното общество. Тяхното изолиране като основен двигател на пазара обаче няма да е напълно коректно, тъй като много други индустрии също бяха активни участници в офисния сектор. Примерите включват фармацевтични компании, финансови институции и организации, които се занимават със залагания.

Динамиката, която наблюдаваме в конвенционалния офис сегмент при технологичните клиенти, е на ревизиране и реанализиране на офисните им нужди. Но тук трябва да направим няколко интересни уточнения. Анализите ни са фокусирани върху конвенционалните офисни договори, т.е. дългосрочни договори, базиран на наем на квадратен метър. Но поведението на клиенти с гъвкави договори каквито са в Campus Х има своите разлики спрямо конвенционалните договори. Фокусът и анализите ни са изведени от компании, които оперират в технологичния сектор, като това има своите прилики но и разлики с организации в други отрасли.

Общият знаменател на всички динамики около пандемията е, че организациите искат промяна, която се проявява в няколко основни направления. Тенденциозно поставям на първо място човешкия капитал и талант, защото осъзнаването, че най-важният актив на една компания са нейните хора според мен трябва винаги да е на първо място и пандемията много рязко показа колко крехка може да бъде една организация, ако нейните хора не се чувстват комфортно в нея.

Промените за компаниите, движени от конкретните нужди на нейния талант, са свързани с „наваксваща“ тенденция за гъвкавост на работно място и работно време. Докато преди пандемията дните от седмицата, в които служителите можеха да работят от вкъщи или от разстояние, бяха считани за допълнителна облага, то COVID-19 превърна този формат на работа в изискване. В резултат на това, компании които имат договорните възможности в техните споразумения с настоящите наемодатели, започнаха да предоговарят условия за площи и цени. Логична стъпка е, когато една организация би имала 40%-60% по-малко персонал в офиса в даден момент, да предоговори нужните от площи за оставащите хора в офиса. 

Друг аргумент за промяната на ползваните офис площи е движената от здравословна гледна точка офис среда. Интересното е, че тук тя върви в два сравнително противоположни полюса. „Разреждането“ на работните места и нуждата от предоставяне на по-големи пространства за екипите при спазване на препоръчителните параметри (1,5 м дистанция) и в същото време намаляване на риска от евентуално пренасяне на зараза вътре в екипите. Някои компании, където дистанционният формат на работа не е застъпен или не е възможен, изискват не намаляване, а увеличаване на квадратурите. Но икономическите условия, при които става това, също трябва да бъдат взети предвид, тъй като тази промяна не се случва при старите условия за наемни цени.

Движени както  от възможността да въведат дистанционни начини на работа, така и от икономическата невъзможност да ангажират по-големи площи, някои компании пробват да намалят заетите квадратури. Тук отново е много важно да отбележим, че между корпоративно желание и техническа и юридическа възможност съществува огромна разлика. Осъзнаването на липсата на гъвкави условия към съществуващите договори често е катализатор за търсене на нови механизми за осигуряване на офисните нужди, но без оковите на дългите и тромави договори.

Всяка организация трябва да предприема икономически обосновани действия, за да бъде устойчива както към своя екип, така и към всички други пера от дейността си. Офисните разходи са едни от тях. Съществува заблуда, че основният разход за оперирането на офис е само наемът към него. Това далеч не е така. COVID-19 като че ли за първи път катализира много по-дълбок самоанализ на основните оперативни и административни разходи, свързани с конвенционалния офис модел и все повече организациите осъзнават колко много оптимизации могат да бъдат направени. Стартирайки с наетите квадратури, съпътстващи зони, свързани с работния процес (зали за срещи, зали за обучения, зали за събития, зони за отдих, кухни, кафе / барове, тераси и т.н.), преминавайки към редица механизми за оптимизиране на комунални услуги, та дори и зони за паркинги.

Вследствие на тези анализи и там, където компаниите са имали прозорливостта да изберат по-гъвкави условия в договорите си пред по-големи проценти отстъпки, тази находчивост се отплаща с възможността сега да ревизират заетите квадратури и да намалят офисните си площи.